Публикации

Най-важните изследвания за определяне на риска от инфаркти и инсулти

Кръвоносните съдове не са тръби, но могат да се запушат. В статията ще изброим ключови изследвания за оценка на риска от инсулти и инфаркт

Много от нас се стараят редовно или поне периодично да проверяват здравето на кръвоносните съдове и сърцето. Лекарите потвърждават, че това е важно. Сърдечно-съдовите заболявания все още са една от водещите причини за преждевременна смърт.

Ако изследвате общия холестерол веднъж годишно и след това видите дали е в нормални граници, според формуляра, ако след това се отпуснете и успокоите, може би допускате голяма грешка. Това няма да ви каже почти нищо за онова, което се случва във вашите артерии в момента. И най-вече – ще сте все така зле информирани за състоянието на кръвоносните съдове.

В същото време, десетки други тестове и образни изследвания, често предлагани в някои „по-лъскави“ клиники, могат да бъдат загуба на пари и да причинят ненужно безпокойство и допълнителен стрес.

Кои изследвания всъщност разкриват рискове за кръвоносните съдове и сърцето и кои са загуба на пари?

Проверете вашия липиден профил

Преди всичко е важно да разберете: няма магически кръвен тест, който веднага да покаже дали кръвоносните съдове са запушени с холестерол на 40% или са напълно чисти. Изследванията не работят по-този начин, нито поставянето на диагноза се случва на база само едни кръвни изследвания. Кръвоносните съдове не са тръби. Истинската оценка на състоянието им винаги изисква комбинация от фактори. Част от важната информация идва от кръвта, част от апаратурата и изображенията. А третата част идва от ревизията на вашите навици, възраст и начин на живот.

Накратко, ако някъде ви предложат „пълно съдово изследване с един тест“, това е, меко казано, маркетингов трик

Нека започнем с кръвните изследвания. Три ключови теста са важни за всеки от нас.

Първо: липиден профил на кръвта

Това е най-евтиният и най-показателен тест. Той включва оценка на няколко вида холестерол.

Ключовият фактор е нивото на липопротеините с ниска плътност или „лошия“ холестерол . Той прониква в стените на кръвоносните съдове и предизвиква образуване на плака. Колкото по-високо е нивото и колкото по-дълго остава повишено, толкова по-бързо расте плаката.

Намаляването на LDL е основата на съдовата защита

Анализът на кръвта показва също нивата на липопротеините с висока плътност, HDL („добър“) холестерол и триглицеридите. Това завършва оценката на риска.

Малко хора знаят, но според настоящите препоръки, изследването на липидния профил може да се направи без гладуване. В повечето случаи гладуването в продължение на 12 часа не е необходимо. Тестът все пак ще предостави обективна оценка на риска.

Резултатите от теста трябва да бъдат интерпретирани от лекар. По време на прегледа се извършва цялостна оценка на сърдечно-съдовия риск. Въз основа на тази оценка се определят оптималните нива на различните видове холестерол за всеки индивид .

Референтните стойности във формуляра с резултатите от изследванията, които мнозина възприемат като нормални, не отчитат редица важни индивидуални фактори. Следователно пациентите не трябва да разчитат на тези числа.

Колко често всъщност трябва да тествате холестерола?

Според актуализираните насоки от 2026 г., възрастните трябва да започнат да проверяват нивата на холестерола на 19-годишна възраст, а не на 40, както е по-често срещано на практика. Защото вредите от високия холестерол се натрупват в продължение на десетилетия. Ако сте здрави и нямате рискови фактори (и отново, вашият лекар определя както тези фактори, така и идеалното ви ниво), тогава е достатъчно да проверявате липидния си профил на всеки пет години.

Ако имате рискови фактори като диабет, високо кръвно налягане, наднормено тегло, тютюнопушене или анамнеза за ранни инфаркти в семейството, трябва да си правите кръвни изследвания по-често, до веднъж годишно. Вашият лекар ще определи конкретната схема.

Децата са съвсем различна категория. Препоръчително е холестерола на децата да се проверява поне веднъж между 9 и 11-годишна възраст. Това се прави, за да се открие наследствена форма на заболяването, известна като фамилна хиперхолестеролемия, при която нивата на холестерола са извън нормите от раждането.

Накрая, някои специфични препоръки за тези, които вече приемат статини или други лекарства за понижаване на холестерола:

  • След започване на лечението или промяна на дозата, холестеролът се проверява след приблизително 4-12 седмици, за да се види дали лекарството действа и колко е ефективно.
  • След това – приблизително на всеки 6-12 месеца за контрол.
  • Генетичен риск: липопротеин (A)

Има едно изследване, което много хора рядко правят, а понякога и никога – липопротеин(А). Това е наименованието на специален вид холестеролни частици, чието ниво се определя почти изцяло от генетиката. Високите нива на липопротеин(А) значително увеличават риска от инфаркт и инсулт. И ето сложната част: общият холестерол на човек може да е нормален! Рутинният тест може да покаже, че всичко е наред, но скритият риск хем да го има, хем да е висок.

Добрата новина е, че тъй като нивата на липопротеин(А) се определят от гените и остават относително постоянни през целия живот, е необходимо да се изследвате само веднъж. И така ще знаете дали имате генетичен риск. Това е чудесна инвестиция за вашето спокойствие.

Плаката зависи от възпалението

Холестеролната плака в кръвоносните съдове не е просто мазнина. Това е и възпалителен процес. Колкото по-активна е тя, толкова повече кръвоносния съд се запушва с холестерол. Това увеличава риска от стесняване на лумена, проблеми с кръвообращението, исхемия (кислороден дефицит) и образуване на тромби. Следователно, друг важен и често подценяван индикатор е високочувствителният С-реактивен протеин (hs-CRP). Той е маркер за основно възпаление в организма.

Проучванията показват, че CRP предсказва сърдечно-съдови събития (инфаркти, инсулти), както и холестерол и кръвно налягане. Резултатите от кръвните изследвания се интерпретират, както следва:

  • Високочувствителният CRP е по-малък от единица – рискът е нисък.
  • От 1 до 3 – среден риск.
  • Над 3 – висок риск.

Лекарят решава какво да прави след цялостна оценка на останалите показатели за състоянието на организма.

Важно: Трябва да се изследвате за високочувствителен C-реактивен протеин, когато сте здрави. Ако имате настинка, инфекция или обостряне на хронично заболяване, броят ще се увеличи рязко и ще бъде подвеждащ. Трябва да се изследвате няколко седмици след като сте се възстановили.

За какви изследвания не бива да харчите пари безразсъдно

Има редица допълнителни маркери за възпаление: фибриноген, интерлевкин-6, съотношение неутрофили към лимфоцити и други сложни термини. Това със сигурност звучи впечатляващо, но за рутинна оценка на риска те не добавят почти нищо освен високочувствителния C-реактивен протеин. Така че да плащате цял панел от маркери за възпаление няма много смисъл. Не е нужно да правите голям брой изследвания, а само тези, които са важни.

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Комбинацията от три показателя в кръвните изследвания – LDL холестерол, липопротеин(а) и високочувствителен C-реактивен протеин – се счита за много мощен инструмент за оценка на сърдечно-съдовия риск. По-специално, според мащабно последващо проучване на жени, продължило близо 30 години, тези три показателя заедно надеждно предсказват риска за десетилетия напред.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *