Алцхаймер без загуба на паметта
Наистина ли е възможно и как да се увеличи устойчивостта на мозъка към деменция?
Мария Чердак: Проблемите с паметта се появяват 15-20 години след началото на болестта на Алцхаймер
„30% от хората с болестта на Алцхаймер не страдат от загуба на паметта благодарение на уникална когнитивна устойчивост“ – тази новина наскоро обиколи медиите, цитирайки ново проучване на учени. Това откритие е едновременно окуражаващо и повдига много въпроси. Как е открита болестта при пациенти, които не са се оплаквали от забравяне? Кои са тези късметлии, които не губят памет дори след мозъчно увреждане? Можем ли да повлияем на „когнитивната устойчивост“ и какво можем да направим, за да я постигнем в ежедневието си?
В тази статия ще обсъдим противоречивото проучване и извлечените от него поуки. Публикуваме и мнението на един от водещите експерти по болестта на Алцхаймер – Мария Чердак, която е невролог, кандидат на медицинските науки и научен сътрудник в РГНКЦ им. Н.И. Пирогов в Москва. Тя е специализирана в диагностиката и лечението на когнитивни нарушения (напр. болест на Алцхаймер), като работи в „Клиника на паметта“ и асистент в катедрата по болести на стареенето.
Кой е „пощаденият“ от Алцхаймер? Какво наистина показва новото изследване?
Как е била диагностицирана болестта на Алцхаймер при пациенти, които не са страдали от нарушения на паметта?
Ако прочетете внимателно научната статия , се оказва, че не всичко е съвсем така. Всъщност, изследователите са взели проби от мозък след смъртта само от 24 души – такива биоматериали се съхраняват в специални биобанки за научни цели. Те са анализирали медицинските данни и медицинските истории на тези хора. Седем пациенти са имали болестта на Алцхаймер в тежък стадий на деменция, петима са имали умерена или лека деменция. Други шест души са имали мозъчни лезии, характерни за болестта на Алцхаймер, но без деменция, а останалите шестима са съставлявали контролна група, със здрави мозъци.
Степента на деменция или липсата на такава при всички пациенти е била определяна през целия им живот, използвайки скалата за клинична деменция (CDR). Промените в мозъчната тъкан, характерни за болестта на Алцхаймер, са били оценявани с помощта на скалата на Брак (Хайко Брак е ученият, разработил метод за определяне тежестта на болестта на Алцхаймер въз основа на степента на мозъчно увреждане).
Ето какво излезе:
Пациентите с тежка деменция са имали последните 5-и и 6-и стадии на мозъчно увреждане според Брак.
В групата с лека и умерена деменция – стадий 4.
Сред шестимата пациенти с болестта на Алцхаймер, но без деменция, трима са имали увреждане на мозъчната тъкан в трети стадий, а трима – в четвърти стадий.
В тази последна група, считана от мнозина за късметлии, с болест на Алцхаймер без когнитивно увреждане (с непокътната памет), много пациенти са имали CDR резултат от 0,5 по скалата за оценка на деменция. В медицински план това означава „когнитивно увреждане, различно от деменция“. Преведено на прост език, това се отнася до по-ранен стадий на болестта на Алцхаймер – такъв, когато мозъчната дисфункция едва започва да се проявява. С други думи, при тези шест индивида болестта на Алцхаймер просто все още не е достигнала стадия на явна деменция. За съжаление, това вероятно би се случило по-късно – медицината в момента не е в състояние напълно да спре прогресията на болестта на Алцхаймер. В най-добрия случай тя може да бъде забавена.
Новото проучване обаче потвърди важен детайл, който хвърля допълнителна светлина върху развитието на болестта на Алцхаймер, отбелязва Мария Чердак. Това е ценно, наред с други неща, за превенцията на деменцията, включително поведението ни в ежедневието.
Кога започва болестта на Алцхаймер?
„Повечето хора не осъзнават кога всъщност започва болестта на Алцхаймер“, обяснява експертът. „Тя се проявява средно 15-20 години преди човек да изпита първите симптоми – оплаквания от загуба на паметта, пространствена ориентация и т.н.
С други думи, мозъчното увреждане се развива изключително бавно, обяснява Мария Чердак. И напълно незабелязано. В ранните етапи нито ЯМР, нито компютърната томография ще го разкрият. Дори в стадий на деменция единственият надежден метод за диагностициране на болестта на Алцхаймер (а деменцията може да бъде причинена и от други състояния) е сложно изследване, което включва вземане на цереброспинална течност (ликвор) от пациента (получава се чрез пункция в лумбалната област). Друг подход, използван в чужбина, е позитронно-емисионната томография на мозъка със специфични контрастни вещества. У нас този метод практически не се използва, тъй като е доста скъп.
„В ново проучване учените ясно демонстрираха как хипокампусът – ключов мозъчен регион, отговорен за паметта, пространствената ориентация и други когнитивни функции – се поддържа в по-ранните стадии на болестта на Алцхаймер“, продължава невроложката. „Всичко се свежда до така наречените прогениторни клетки, които, докато узряват, се трансформират в напълно функционални нервни клетки – неврони.“
Как „незрелите“ клетки защитават мозъка?
Всеки човек се ражда с определен брой незрели неврони в хипокампуса. В течение на живота тези неврони постепенно се развиват в нормални неврони, включително замествайки загубените нервни клетки.
„Този процес опровергава мита, че „нервните клетки не се регенерират“, обяснява Мария Чердак. „В допълнение към регенерирането на нервната тъкан, незрелите хипокампални неврони отделят съединения, които осигуряват защитни, противовъзпалителни и други важни функции в мозъка. С възрастта обаче това снабдяване се изчерпва. Все повече незрели клетки се превръщат в нормални неврони. Напълно зрелите неврони отделят по-малко защитни съединения и, обратно, произвеждат вещества, които усилват възпалителните реакции и процесите на разпад.“
По същество подобни промени са характерни за нормалното, естествено стареене на мозъка, казва експертката. Болестта на Алцхаймер обаче представлява модел на стареене на мозъка, който е патологично ускорен многократно.
„Колкото повече незрели неврони има човек и колкото по-бавно старее, толкова по-голяма е неговата когнитивна устойчивост. Тоест, способността му да запазва паметта, включително в ранните стадии на болестта на Алцхаймер“, отбелязва специалистката.
Можем ли по някакъв начин да повлияем на тези ценни незрели неврони в хипокампуса, за да ги поддържаме активни, „в добра форма“, за по-дълго време?
От една страна, когнитивната устойчивост, резервът от незрели неврони при раждането, се определя от генетичния състав на човек. Тя е извън нашия контрол. От друга страна, има епигенетика – условия на околната среда и собственото поведение на човек, които влияят върху функцията на гените. Това означава, че всеки от нас може да допринесе за поддържането или, обратно, за отслабването на нашата когнитивна устойчивост.
Как да забавим стареенето на мозъка и да намалим риска от Алцхаймер
„Наскоро имах пациент, чийто ЯМР не показа почти нищо, останало от мозъка му. Хипокампусът показа най-тежката атрофия“, казва Мария Чердак. „Но тестът за паметта не показа практически никакво увреждане!“
Едно от основните обяснения за подобни случаи е мощен когнитивен резерв – един вид предпазна мрежа в мозъка.
„Нашите нервни клетки са свързани чрез огромен брой връзки“, обяснява лекарката. „Всяка клетка създава хиляди синапси или платформи, където взаимодейства с други неврони. Процесът на формиране на нови връзки продължава през целия живот. Поради много високата сила на тези връзки и синаптична плътност, болестта на Алцхаймер е по-трудна за увреждане на мозъка достатъчно, за да причини тежки симптоми.“
Науката е доказала, че един от най-ефективните и достъпни начини за укрепване на невронната мрежа, т.е. за увеличаване на когнитивния резерв, е образованието. Но има една уловка.
„Трябва не само да се запознаете с новата информация, но и да я запомните и приложите“, подчертава Мария Чердак. „Така работи ученето в училище или колеж, във всеки образователен курс. Дори ако просто гледате телевизия или четете книга и след това активно обсъждате наученото с другите, това допринася за вашия когнитивен резерв.“
Като цяло, всяка комуникация или социално взаимодействие изисква огромно количество усилия от страна на мозъка. А това засилва когнитивния резерв.
В допълнение, ключови фактори, които предпазват мозъка от деменция, включват:
Мониторинг на нивата на кръвно налягане, глюкоза и холестерол. Дори при хора с неблагоприятна наследственост или повишен риск от Алцхаймер, поддържането на тези нива в нормални граници играе значителна роля за забавяне на мозъчното увреждане;
Редовна физическа активност – най-простото е ходенето с бързо темпо поне 30-40 минути на ден;
Здравословен сън. Именно по време на сън мозъкът най-активно премахва токсичните отпадъчни продукти, свързани с развитието на Алцхаймер.
Поддържането на нормални нива на витамини от група В, особено B12, също е от решаващо значение. Той играе роля във възстановяването на нервните влакна. Недостигът на този витамин може да повлияе на нервната система на всички нива, включително увреждане на периферните нерви, гръбначния мозък и мозъка.
Неврохелт плюс – чудо за възстановяване на мозъка
Ако забележите, че ден след ден започвате да забравяте неща и думи, които правите и използвате всеки ден, ако имате усещането, че грижата за ваш близък с деменция буквално взривява мозъка ви, капсулите Неврохелт от Глобал Хелт могат да ви помогнат. Редовната им употреба ще увеличи производителността, концентрацията, настроението и мозъчната функция. Неврохелт съдържа качествени екстракти от две от най-полезни гъби за мозъка – Херициум и гъба Рейши. Добавката е обогатена още и с уридин монофосфат, който спомага за насърчаване предаването на нервните импулси между мозъчните клетки.
Друга ценна съставка на Неврохелт Плюс е Ашваганда, естествен адаптоген, който помага на тялото да се справи със стреса, укрепва имунната система и възстановява енергията. При хора, които имат псевдодеменция, болест на Алцхаймер, деменция от всякакъв вид или просто мозъчна мъгла, Ашваганда подобрява психоемоционалното благополучие, помага при безсъние и намалява тревожността и депресията, без да причинява сънливост.
Източници: www.kp.ru,
