Тайните на дълголетието на монасите от Шаолин

Разположен в живописни планини, покрити с гъсти гори, манастирът Шаолин е не само люлката на Чан (Дзен) будизма, но и един от центровете за развитие на ушу в Китай

Природната красота, свежият въздух и спокойствието, толкова важни за медитацията, както и активните бойни изкуства и медицинското обучение, осигуряват перфектните условия за монасите да водят здравословен начин на живот и да изследват методи за „култивиране“ и удължаване на живота.

Постоянно пребиваване в състояние Дзен

В продължение на хиляда и четиристотин години, започвайки от 495 г. сл. Хр., когато е основан манастирът, неговите жители стриктно спазвали нормите на дзен-будизма, завещани от Дамо: ежедневна, продължителна медитация, „култивиране на сърцето и култивиране на природата“ и стремеж към „празнота“. Човек, практикуващ медитация, се стреми към мир; потопен в „състояние на мир“, той постига „празнота“, тоест се освобождава от всички външни мисли, забравяйки всичко около себе си и губейки самосъзнание.

Китайската медицина вярва, че външните мисли пораждат „седемте чувства (емоции)“: радост, гняв, тъга, замисленост, скръб, страх и тревожност. Бурните емоции или, обратно, пълното им потискане, увреждат „петте плътни органа“ и са основната причина за различни заболявания. Прекомерният гняв засяга черния дроб, радостта – сърцето, тъгата – далака, скръбта – белите дробове, а страхът – бъбреците. По този начин медитацията е първата тайна на дълголетието за монасите от Шаолин.

Съчетаване на ортодоксален будизъм с бойни изкуства

Общоизвестно е, че манастирите имат строги правила, изискващи от постъпващите в монашеския орден да бъдат състрадателни, да вършат добри дела и да не вдигат ръка срещу никого. Следователно на монасите е забранено да практикуват бойни изкуства. Шаолин предприел различен подход. Още от първия ден на основаването си високи и силни монаси демонстрирали уменията си в юмручния бой, тъй като практикуването в живота, развитието и разпространението на будизма изисквали познаване на бойните изкуства и само здрави и силни монаси били способни да запазят целостта на своя манастир. Това е втората тайна на дълголетието.

Знания в областта на медицината

Тренировките по бойни изкуства са били свързани с висок процент на наранявания. Поради това, абатите на манастира са били принудени да се занимават с медицинска практика, разработвайки свои собствени рецепти и методи на лечение. Слагайки началото от династията Суй, манастирът започва да изпраща представители в планините, за да изучават тънкостите на медицината, особено заздравяването на рани.

Броят им непрекъснато се увеличава. Монасите-лекари също започват да практикуват медицина и постепенно създават пълноценна болница в манастира. За да подобрят ефективността на медицинските грижи за ранените, абатите изискват всеки практикуващ ушу да притежава необходимите медицински знания в четири области: причини за болестите, лечение, превенция и средства за защита.

Със своите медицински знания монасите изучават дълголетието и разработват техники за удължаване на живота

По този начин медицинските тайни, които монасите получават от своите наставници, допринасят за развитието на принципите на дълголетието. Това е третата тайна на дълголетието на монасите от Шаолин.

Метод за удължаване на живота от манастира Шаолин

По-горе изтъкнахме три характеристики на метода Шаолин за удължаване на живота. Този метод обаче има много общо с методите за „подхранване на живота“ на други школи и традиции. Монахът Сюан Гуй, известен с изследванията си върху методите за поддържане и удължаване на живота, е очертал основните принципи на школата Шаолин в своите трудове, които могат да бъдат обобщени по следния начин:

• „култивиране на живота“ чрез медитация;
• слънчеви бани;
• закаляване със студ, топлина и вятър;
• подобряване на здравето на далака с правилно хранене;
• вани със студена вода;
• удължаване на живота с цигун;
• загуба на тегло чрез бързо ходене;
• укрепване на тялото с „тежки“ упражнения;
• удължаване на живота с помощта на различни медицински тайни;
• прочистване на тялото с масаж;
• подобряване на здравето с ушу.

Тези подходи представляват цялостен метод за „подхранване“ и удължаване на живота, включващ дългогодишната практика на Шаолин, безценния опит на други школи и метод, доказал своята ефективност в предотвратяването на болести и подобряването на здравето.

Принципи на храненето на монасите от Шаолин

Основна храна

Традиционната китайска медицина отдавна е признала тясната връзка между храненето и човешкото здраве. Трактатът Линшу гласи: „Горният горелник се включва, позволявайки на петте вкуса на зърнените култури да преминат. Ци е това, което позлатява кожата, укрепва тялото, подхранва косата и напоява тялото като водна мъгла и свежа утринна роса. С консумацията на храна тялото се изпълва с ци. Достигайки до костите, тя има благоприятен ефект върху тях, правейки ги гъвкави. Слюнката е течност, която подхранва мозъка и овлажнява кожата. Ци навлиза в средния горелник, свързва се с течността и става червена. Резултатът е кръв.“

Този откъс от древен трактат демонстрира жизненоважната роля, която храната играе във функционирането на човешкото тяло. Когато се консумира, тя насърчава образуването на основни хранителни вещества – ци, кръв и слюнка. Тези хранителни вещества поддържат нормалния метаболизъм, непрекъснато циркулират и осигуряват жизнените функции на тялото.

Храносмилането се осъществява предимно от стомаха и далака

Затова древните са казвали: „Слезката е основата на постнаталния живот, източникът, който генерира енергията Ци и кръв.“

Лекарят-монах от епохата Мин – Бен Юе, съчетавайки принципите на традиционната китайска медицина със собствения си опит, създава свой собствен оригинален подход към въпроса за „култивирането на живота“, разработвайки ежедневна диета за монасите и хранене по време на болест.

Бен Юе пише: „Основата на храненето са петте зърнени храни, зеленчуците и плодовете. Лечебните билки трябва да се приемат с храна през цялата година. Диетата трябва да е редовна. Храненето по едно и също време всеки ден ще ви позволи да живеете сто години.“

Той вярвал, че храненето трябва да бъде редовно, разнообразно, че храната трябва да е прясна, че трябва да се приема в определени часове и в определени количества, че човек не трябва да консумира големи количества течност, да преяжда или да недояжда.

Шаолин има строги правила, изискващи три хранения на ден

Всеки монах е длъжен стриктно да спазва тези правила.

Яденето на каквото и да е след третото хранене е забранено. Закуската в манастира започва в шест сутринта и включва две чаши рядка каша. Обядът е в единадесет и половина и се състои от задушена кифла или плосък хляб и рядка супа в неограничени количества. Вечерята се сервира в шест вечерта, включително една или една и половина чаши солянка (смес от юфка). Закуската не трябва да е тежка; обядът трябва да е обилно ястие, а вечерята – малко по-малко. Храната трябва да е разнообразна. На монасите е забранено да ядат месо или да пият вино. Нарушителите се наказват с бой с горящи пръчки и се изгонват от манастира.

График на хранене на монасите от манастира Шаолин

ЗАКУСКА
Време: 6:00 ч.
Основно хранене: каша, приготвена от черна черница или царевица с добавка на сладък картоф или картофи.
Количество: 2–2,5 чаши (100 г ориз или брашно).

ОБЯД
Време: 11:00 ч.
Основно ястие: питки, приготвени от смес от пшенично и царевично брашно и пълнени с фурми или райска ябълка.
Количество: 1 питка (250 г), плюс бяла ряпа, дуфу (соев тофу) и юфка от златен боб.

ВЕЧЕРЯ
Време: 18:00 ч. Основно ястие: Нудли от бобено брашно.
Количество: 1–1,5 чаши, със сезонни добавки: люцерна, целина, китайско зеле и др.

Лечебни растения в диетата на монасите от манастира Шаолин

Обикновено глухарче

Обикновеното глухарче се бере през пролетта, когато цъфти. Изкопават се корените, измиват се и се нарязват на малки парченца. След това се добавя сол и се намачкват леко. Може да се добавя към други ястия, както и да се прибавят стеблото и листата на лековитото растение. Обикновеното глухарче помага за понижаване на температурата и има детоксикиращ ефект. Според монасите, консумацията на това растение в продължение на един месец ще излекува кожни абсцеси и фурункулоза за цяла година.

Овчарска торбичка

През пролетта това растение покрива големи площи около манастира. Ядат се пресни млади листа. Те могат да се добавят директно към супа с юфка или да се накиснат във вряща вода със сол, оцет и малко сусамово масло. Овчарската торбичка е силно хранителна и има приятен вкус. Помага за попълване на кръвта и подобряване здравето и работата на далака. При продължителна употреба премахва жълтеникавия тен, облекчава слабостта, безсилието в крайниците, замаяността и замъгленото зрение.

Полска мента

Полската мента расте в изобилие близо до манастира, изпълвайки въздуха с приятен аромат. Монасите събират стъблата и листата ѝ през пролетта и лятото, измиват ги, нарязват ги на парчета, осоляват ги и леко ги смачкат. Консумацията на мента подобрява зрението, прояснява ума и понижава температурата.

Тученица

Тученицата се бере през лятото и есента. Изкопава се цялата, измива се и се попарва с вряща вода. Яде се със сол и масло. Използва се и за приготвяне на палачинки с брашно и пампушки. Тученицата укрепва стомаха, нормализира чревната функция и се препоръчва при стомашни разстройства и дизентерия.

Китайски пелин (Artemisia capillaris)

Младите издънки на китайския пелин се събират в началото на пролетта, измиват се, смесват се със сол и брашно и се запарват. Пелинът помага за намаляване на топлината.

Върба

В началото на пролетта се събират млади върбови издънки, варят се във вода, отстраняват се и се консумират със сол и олио. Младите върбови издънки могат да се смесят и с брашно и да се задушат.

Японски магарешки бодил

Младите листа се събират, измиват и се консумират сурови със сол и олио или се варят в супа с юфка. Магарешкият бодил има хемостатични свойства.

Китайски ямс

Това растение насърчава попълването на бъбреците, спира кървенето и укрепва далака и белите дробове. Монасите го събират в късна есен и го ядат варено.

Таро

Изкопава се в началото на пролетта и късната есен и се вари с бяла ряпа. Таро помага за попълване на бъбреците и кръвта.

Глог

Плодовете на глога се берат в късна есен, измиват се, варят се и се пасират. Пюрето от глог е кисело на вкус, богато на витамини, укрепва стомаха и подобрява храносмилането.

Кестен

Монасите събират и ядат варени кестени през есента. Те са сладки, укрепват стомаха и възстановяват далака.

Гинко билоба

Това растение нормализира дишането и укрепва белите дробове и бъбреците. Дневно се събират от три до пет плода, обелват се и се варят със счукана захар. Ядат се както плодовете, така и отварата.

Витамини и дълголетие

От гледна точка на съвременната диетология, храните, консумирани от монасите от Шаолин, могат да бъдат разделени на зърнени храни, кореноплодни растения и зеленчуци, бобови растения и ядки, плодове и зеленчуци.

Зърнените храни са основна храна, консумирана от хората. Те са богати на въглехидрати, които помагат на тялото да произвежда топлина, а също така съдържат протеини. Зърнените храни се консумират смесени или с бобови растения, което им позволява да се допълват взаимно и до известна степен да компенсират аминокиселинния дефицит на бобовите растения. Зърнените храни съдържат приблизително равни количества протеини, което ги прави важен източник на енергия за човешкото тяло. Зърнените храни съдържат също големи количества витамини, калций, желязо и фибри.

Кореноплодните растения и зеленчуци снабдяват човешкото тяло с топлинна енергия и съдържат много витамини и минерали.

Бобовите растения и ядките, особено соята, са богати на протеини и мазнини. Те съдържат повече протеини от зеленчуците и зърнените храни. Богати са на ненаситени мастни киселини, фосфатиди, аминокиселини, витамини и минерали.

Зеленчуците и плодовете са богати на микроелементи, необходими за човешкото тяло. Листните зеленчуци, например, съдържат много витамини от група В и каротин, както и калций, желязо и неорганични соли. Освен това, съдържанието на влага и фибри подпомага храносмилането (вижте таблицата).

Шаолинските монаси ядат разнообразни зърнени храни, предимно пълнозърнести, както и бобови растения, зеленчуци и ядки. Те коригират диетата си според сезона и собственото си състояние, което им позволява да получават пълна гама от хранителни вещества по балансиран начин. Това е основният начин за поддържане на здравето и дълголетието. Особено важно е монасите да се въздържат от месо.

Причини за болестите: Тибетска будистка перспектива

От будистка гледна точка, умът е причина както за здравето, така и за болестите. Всъщност, той е източникът на всички наши проблеми. Умът няма физическа природа. Според будистите той е безформен, безцветен и безполов. Неговата природа е чиста, безгранична и всеобхватна, като слънце, греещо в ясно небе. Проблемите или болестите се сравняват с облаци, които закриват слънцето. Точно както облаците временно закриват слънцето, лишавайки ни от присъщата му природа, нашите болести са временни и причините им могат да бъдат отстранени.

Трудно е да се намери някой, който да не е запознат с концепцията за кармата (която буквално означава действие)

Всички наши действия се отпечатват в потока на съзнанието и имат потенциала да „покълнат“ в бъдеще. Тези действия/дела могат да бъдат както положителни, така и отрицателни. Смята се, че „кармичните семена“ никога не се губят. Негативните узряват като неуспехи и болести, докато положителните носят щастие, здраве и успех.

За да преодолеем съществуваща болест, трябва да предприемем позитивни действия в настоящето.

Будистите вярват, че всичко, което ни се случва сега, е резултат от предишните ни действия, не само в този, но и в миналите животи

За трайно изцеление е необходимо не само да лекуваме външните симптоми на заболяването с лекарства или билки, но и да се справим с първопричината, която произхожда от ума. Ако не изчистим ума си, болестта ще се връща отново и отново.

Коренната причина за нашите проблеми и болести е егоизмът, нашият вътрешен враг

Егоизмът поражда негативни действия и чувства като ревност, завист, гняв и алчност. Егоистичните мисли увеличават гордостта ни, пораждайки завист към тези, които имат повече от нас, чувство за превъзходство над тези, които имат по-малко, и чувство за съревнование с тези, с които сме равни. И обратно, мислите и действията, насочени към благополучието на другите, носят щастие и мир.

Тибетската медицина е доста популярна и ефективна

Тя се основава на лечение с билки, но нейната уникалност се състои във факта, че по време на приготвянето на лекарствата се рецитират молитви и мантри, които ги насищат с енергия. Колкото по-духовно напреднал е човекът, извършващ духовните практики по време на приготвянето, толкова по-мощни са благословените лекарства и вода. Има случаи, когато просветлен тибетски лама духа върху засегната област от тялото, което води до изцеление или облекчаване на болката. Състраданието е силата, която лекува.

Визуализацията може да бъде и мощен лечебен инструмент

Един будистки метод включва визуализиране на кълбо от светеща бяла светлина над главата ви, излъчващо светлина във всички посоки. Представете си как светлината се разпространява през тялото ви, напълно разтваряйки болести и проблеми. Тази визуализация е още по-ефективна, когато се комбинира с пеене на мантри. Важно е да се отбележи, че религиозните вярвания са без значение тук.

Будизмът говори много за възприятието

Ако някой ни е ядосан, имаме избор: да се ядосаме в отговор или да бъдем благодарни за възможността да практикуваме търпение и да пречистим кармата. Това може да отнеме много време. Време, през което всеки може да се научи ако не да се самолекува, то поне да държи болестите далеч.

Източник: ДеЕн /Списание „Цигун и спорт“, бр. 2, 1995 г./