Затлъстяване: Какво е това, как се определя и защо е опасно?

Според СЗО, един на всеки осем души по света страда от затлъстяване. Разглеждаме рисковете от него и как затлъстяването се различава от наднорменото тегло.

Какво е наднормено тегло и затлъстяване?

Световната здравна организация (СЗО) определя наднорменото тегло като състояние, характеризиращо се с наличието на излишни телесни мазнини. Затлъстяването е сложно хронично заболяване, при което прекомерното натрупване на мастна тъкан може да повлияе негативно на здравето. Затлъстяването е включено в Международната класификация на болестите от 50-те години на миналия век.

Според организацията, до 2022 г. броят на хората в света, страдащи от затлъстяване, ще достигне 16% (през 1990 г. е бил наполовина по-малко), а от наднормено тегло – 43% (спрямо 23% през 1990 г.).

Как се диагностицира затлъстяването?

Най-лесният начин да разпознаете затлъстяването е да измерите обиколката на талията с шивашки метър. При жените с наднормено тегло и затлъстяване, тя е по-голяма от 80 см, докато при мъжете е по-голяма от 93 см.

Най-известният метод е изчисляването на индекса на телесна маса (ИТМ) с помощта на специална формула:

ИТМ = телесно тегло, кг / (ръст, м) ²

Счита се, че ако индексът на телесна маса надвишава 25, тогава човек е с наднормено тегло, а ако индексът е над 30, тогава човекът е със затлъстяване.

Това обаче не винаги е най-надеждният метод: например, човек със затлъстяване и добре развит мускулест спортист могат да имат един и същ индекс на телесна маса.

Освен това, съществува и така нареченият TOFI фенотип (тънък отвън, дебел отвътре). Тези пациенти изглеждат слаби и са в рамките на нормалния диапазон на ИТМ, но имат например излишни мазнини около вътрешните органи.

За да се определи точното количество телесни мазнини, се извършват медицински тестове като биоимпедансен анализ на телесния състав (BBA ). Магнитно-резонансната томография (MRI) също понякога се използва за диагностични цели. Ако площта на висцералните мазнини, измерена чрез MRI, надвишава 100 квадратни сантиметра, това също показва затлъстяване и здравни рискове.

Видове затлъстяване

Има няколко вида, нека разгледаме всеки един от тях.

Основно и средно затлъстяване

Първичното затлъстяване може да бъде свързано както с предразположеност към затлъстяване, така и с постоянно преяждане.

Вторичното или симптоматично затлъстяване е свързано с определени заболявания. В този случай затлъстяването е синдром, който може да се наблюдава при различни ендокринопатии (хиперкортизолизъм, хиперинсулинизъм, хипогонадизъм, хипотиреоидизъм), тумори и мозъчно-съдови нарушения.

Хипертрофично и хиперпластично затлъстяване

Тези видове затлъстяване се различават по структурата на мастната тъкан.

При хипертрофично затлъстяване размерът на самите мастни клетки се увеличава, често след 30-годишна възраст. Телесното тегло може да се увеличи 3-3,3 пъти.

При хиперпластичното затлъстяване не се увеличава размерът на клетките, а техният брой. Този вид затлъстяване е типичен за ранното детство, а телесното тегло може да се увеличи десетократно. По-трудно е за лечение и в тежки случаи се налага операция.

Общо и локално

Според разпределението на мазнините се прави разлика между общо (равномерно) затлъстяване и локално затлъстяване, които могат да бъдат разделени на:

Висцерално, абдоминално (андроидно) затлъстяване от мъжки тип, когато мазнините се натрупват в коремната област.

Периферен тип затлъстяване (гиноиден) е женски тип, при който мазнините се отлагат в по-голяма степен в областта на предната и задната част на бедрата.

Смесено затлъстяване, което съчетава характеристиките на андроидно и гиноидно затлъстяване.

Какви са опасностите от затлъстяването?

Прекомерното натрупване на мазнини често причинява инсулинова резистентност – намалена клетъчна чувствителност към инсулин, което може да доведе до диабет тип 2. Пациентите обаче често вярват в обратното и се оплакват: „Имам инсулинова резистентност, поради което съм с наднормено тегло.“

Но затлъстяването е причина, а не следствие от инсулиновата резистентност.

Факт е, че излишните мазнини в тялото правят клетките по-малко чувствителни към собствения си инсулин. За да понижи нивата на кръвната захар и да поддържа оптимални нива, панкреасът трябва да произвежда колосални количества инсулин. В един момент той може да стане неспособен да се справи с тази задача, което води до развитие на диабет тип 2.

Подкожната мазнина е нещо повече от просто тъкан. Тя функционира почти като истински ендокринен орган, произвеждайки голям брой различни хормони и блокирайки инсулина.

Затлъстяването значително увеличава риска от сърдечно-съдови заболявания, като високо кръвно налягане, както и инсулт и инфаркт.

Пациентите често изпитват сериозно усложнение, наречено синдром на обструктивна сънна апнея. Или, казано по-просто, сънна апнея. Мастната тъкан в гърлото блокира дихателните пътища, което може да доведе до преждевременна смърт.

Доказано е също, че затлъстяването увеличава риска от развитие на рак – тумори на дебелото черво, жлъчния мехур, хранопровода, млечните жлези и ендометриума.

Причини за наддаване на тегло и затлъстяване

Епидемията от затлъстяване е причинена предимно от прекомерната консумация на храна и нейното качество. Днешната храна е достъпна, калорична и привлекателна на вкус. Тя съдържа големи количества въглехидрати и мазнини, което допринася по-малко за чувството на ситост, което води до преяждане.

Храненето често се използва като начин за облекчаване на стреса, което води до емоционално преяждане и развитие на хранителни разстройства. Трябва обаче да има една-единствена причина за хранене – не тъга, а глад.
Наследствеността със сигурност играе роля. Генетичните изследвания показват , че сред децата, родени от родители с нормално тегло, процентът на затлъстяване не надвишава 14%. Ако обаче единият или и двамата родители са с наднормено тегло, този процент се повишава до 80%.

Освен това, осиновените деца, чиито осиновители са с наднормено тегло, също са изложени на по-висок риск от развитие на това заболяване. Дори ако детето първоначално е с нормално тегло, попадането му в семейство с наднормено тегло автоматично го излага на риск от затлъстяване. Това се дължи на хранителните навици на семейството, социално-икономическите условия и други фактори.

Липсата на физическа активност също допринася значително за проблема със затлъстяването. Наднорменото тегло се получава, когато консумираните калории надвишават изразходваните. При заседнал начин на живот съвременните хора отделят по-малко от 1% от времето си за физическа активност.

Какво трябва да направите, ако сте с наднормено тегло?

Ако човек е диагностициран със затлъстяване, той може да предприеме действия. И не сам, а с помощта на лекар – ендокринолог или диетолог. Понякога се включва психолог или психотерапевт.

Едно от предизвикателствата при лечението на затлъстяването са психологическите аспекти. Важно е да се идентифицират хранителните разстройства и да се работи върху разбирането на мотивацията за хранене. Проблемите с психичното здраве могат да се маскират като симптоми на затлъстяване и да изискват професионална намеса.

Много хора търсят „вълшебно хапче“, надявайки се на бърза загуба на тегло. Затлъстяването обаче е хронично състояние, което изисква непрекъснато лечение. Човек трябва да установи здравословна връзка с храната: това не е диета, а нов начин на живот.

Източник: emedicine.medscape.com