Скрит дефицит на желязо или какво да правите, ако всичко ви боли

Причината за постоянна умора, чести настинки, повишена чупливост на ноктите, косопад и суха кожа може да бъде скрит дефицит на желязо

В момента скрит дефицит на желязо е най-често срещаният проблем, който се наблюдава при повече от милиард и половина души на планетата. Това не е болест, а състояние, понякога причинено от сериозни патологии.

Тялото се нуждае от желязо, тъй като този микроелемент участва пряко в метаболитните процеси, растежа и възстановяването на тъканите, хемопоезата, снабдяването на тъканите и органите с кислород и защитата на тялото от различни бактерии и вируси. Дефицитът на желязо (Fe) води до много проблеми и е важно да знаем как да го предотвратим.

Защо всичко ви боли?

Представете си, че не можете да спите добре няколко дни подред – тялото ви ще бъде отпуснато и болката в гърба ще се засили. Хората, които страдат от хронична желязодефицитна анемия, се чувстват по същия начин. Но освен слабост и повишена болка в гърба, те имат проблеми с косата, ноктите и кожата. А повечето от тях се оплакват, че „абсолютно всичко ги боли“.

Това състояние се причинява от ниско ниво на хемоглобин в кръвта, а именно той е отговорен за снабдяването на тъканите и органите с кислород. Кислородът служи като окислител, поради което всички метаболитни процеси протичат в тялото. Ако няма достатъчно кислород, тогава в клетките се натрупват метаболитни продукти, тоест токсини, които отравят цялото тяло.

Друг сериозен момент, който трябва да имате предвид, е, че липсата на кислород причинява смущения във функционирането на нервната система. Хората с този проблем се обръщат към различни специалисти – гастроентеролози, кардиолози, невролози. Но резултатите от лечението често са разочароващи или облекчението е краткотрайно. Това се дължи на факта, че дефицитът на Fe не е диагностициран навреме.

Скрит дефицит на желязо

Скрит дефицит на желязо е намаляване на количеството микроелемент в депата на тялото без признаци на желязодефицитна анемия. Състоянието възниква поради ниска консумация на веществото с храната, нарушения в усвояването му в стомашно-чревния тракт и повишени загуби в резултат на хронични кръвоизливи. Латентният дефицит на желязо няма клинични симптоми и се ограничава до характерни промени в кръвните изследвания. За диагностика се провежда цялостно лабораторно изследване на показателите за метаболизъм на желязо (феритин, трансферин, TIBC и др.). Лечението включва перорални желязосъдържащи лекарства, чиято дозировка и продължителност на приема се определят индивидуално.

Скрит дефицит на желязо обща информация

Латентният (скрит) дефицит на желязо е един от най-често срещаните видове метаболитни нарушения, присъстващ при поне 30% от населението. В групата на жените в репродуктивна възраст честотата на патологията достига 50%, което се дължи на хронична загуба на кръв по време на менструация. Латентният дефицит на желязо е сериозен проблем в практическата медицина, тъй като е предшественик на желязодефицитна анемия – опасно заболяване, което нарушава процесите на хемопоеза и причинява кислороден глад на всички органи и тъкани.

Скрит дефицит на желязо причини

В тялото на възрастен човек се съдържат до 4 грама желязо, 60% от които са част от хемоглобина на червените кръвни клетки, а около 30% се съхраняват под формата на феритин в тъканите. Микроелементният баланс се поддържа чрез повторно използване на хем желязото по време на разрушаването на червените кръвни клетки. Вторият начин за попълване на резерва е чрез приема на храна. При нарушаване на тези процеси хранителните депа намаляват и се развива латентен железен дефицит.

Основните му причини са:

• Хранителен дефицит. Веганите и вегетарианците са предразположени към състояния на дефицит на желязо, тъй като железните съединения от животински произход са основният източник на микроелемента. Ситуацията се влошава от наличието в храната на фактори, които възпрепятстват усвояването на Fe: полифеноли в кафето и чая, соеви протеини и излишък на калций.
• Хронична загуба на кръв. Това състояние се среща дори при жени с физиологичен менструален цикъл; пациентките с хиперполименорея и ендометриоза са изложени на висок риск. Хронична кръвозагуба се наблюдава при назални, белодробни и стомашно-чревни кръвоизливи с различна етиология.
• Нарушения на усвояването на микроелементите. Стомахът и началният отдел на тънките черва са отговорни за превръщането и усвояването на „диетичното“ желязо. Състоянието на дефицит може да бъде провокирано от всякакви патологии на тази част на стомашно-чревния тракт: хипоациден гастрит , целиакия, хронични възпалителни патологии на червата ( дуоденит , йеюнит, болест на Крон).
• Повишена физиологична нужда. Тази ситуация е типична за деца и юноши, които преминават през бързи скокове на растеж и увеличаване на мускулна маса. Бременните жени също често изпитват латентен дефицит на желязо, тъй като плодът използва микроелемента от кръвта на майката за вътрематочно развитие.
• Прекомерна физическа активност. Професионалните спортисти имат повишена дневна нужда от Fe и в същото време увеличени загуби в урината, причинени от микрохематурия поради постоянни натоварвания в изправено положение. Средният дефицит е 1-1,5 милиграма на ден, а в състезателните периоди достига 6-10 милиграма на ден.

Патогенеза

Латентният дефицит на желязо причинява сериозни смущения във функционирането на тялото, тъй като този микроелемент участва в много биохимични реакции. Основната функция на веществото е образуването на хемоглобин и участие в процесите на еритропоеза за осигуряване на адекватно кръвообращение и снабдяване с кислород на всички органи. Желязото също е част от структурата на миоглобина, който е необходим за съкращението на мускулните влакна.

Около 1% от запасите от микроелементи са под формата на ензими, които регулират обмена на невротрансмитери в централната нервна система. Правилното функциониране на ензимите помага за регулиране на поведението, циркадните ритми и емоционалния фон. Желязото също е необходимо за пренос на електрони при окислително-редукционни реакции. Друга незаменима функция на микроелемента е участието в желязозависими имунни реакции (производство на интерлевкини, работа на Т-лимфоцитите).

При скрит дефицит нивата на серумното желязо и неговите запаси под формата на феритин намаляват. Изчезването на гранули хемосидерин от костния мозък, предиктор на хипохромна анемия, е от голямо практическо значение. Успоредно с това се увеличава общият желязосвързващ капацитет на серума (TIBC), което отразява изразен дефицит на микроелемента. Нивото на хемоглобина, миоглобина и Fe-съдържащите ензими не се променя.

Усложнения при скрит дефицит на желязо

В латентния стадий нарушенията на метаболизма на Fe не предизвикват клинични признаци. В 13% от случаите дефицитът се елиминира самостоятелно след изчезване на провокиращи фактори и нормализиране на метаболитните реакции. При 60% от хората латентният дефицит на желязо се наблюдава дълго време, но не се проявява по никакъв начин. При останалите 27% от пациентите състоянието прогресира до манифестен стадий – желязодефицитна анемия, при която се появяват класически симптоми.

Скрит дефицит на желязо диагностика

Тъй като няма клинични симптоми на латентен дефицит, пациентите не търсят лекарска помощ. Патологията се определя случайно по време на разширен набор от изследвания (по време на бременност, преди планирана хоспитализация, като част от медицински преглед). За диагностика се насочват и пациенти с хронична кръвозагуба и други заболявания, свързани с висок риск от развитие на желязодефицитна анемия.

За определяне на латентен дефицит на желязо се използват следните:

• Биохимични изследвания на кръвта. Патогномоничните признаци на заболяването включват намаляване на концентрацията на серумно желязо (по-малко от 11 μmol/l при мъжете, по-малко от 8 μmol/l при жените), ниски нива на феритин (по-малко от 20 μg/l при мъжете, по-малко от 10 μg/l при жените) и повишаване на индекса ТЖСК/TIBC (тотален желязосвързващ капацитет) до повече от 69 μmol/l. Коефициентът на насищане на трансферина с желязо е по-малък от 17%.
• Клиничен кръвен тест. При латентен дефицит на желязо количеството на хемоглобина и червените кръвни клетки е в нормални граници (като се вземат предвид различията в референтните стойности на пола). Средното съдържание на хемоглобин в червените кръвни клетки (MCH) е 24-33 pg, средният обем на червените кръвни клетки (MCV) е 80-100 µm³.
• Инструментална диагностика. Назначават се допълнителни изследвания, за да се установи причината за недостига на желязо. За да се изключат стомашно-чревни заболявания, се извършват рентгенови лъчи на стомашно-чревния тракт и ултразвук на коремните органи. Жените ще се нуждаят от гинекологичен преглед с колпоскопия и ултразвук на тазовите органи.

Диференциална диагностика

Скритият дефицит на желязо трябва да се разграничава от другите видове железен дефицит. Критерият за диференциална диагноза желязодефицитна анемия е липсата на промени в количеството хемоглобин, размера и формата на червените кръвни клетки. Патологията се различава от прелатентния дефицит на желязо чрез рязко повишаване на ТЖСК/TIBC (тотален желязосвързващ капацитет) и намалена сатурация на трансферин – признаци, които отразяват по-дълбоки нарушения в метаболизма на желязо в организма.

Лечение на латентен железен дефицит

Лекарствена терапия

Основният метод за коригиране на състоянията на дефицит е използването на лекарства, съдържащи желязо, за попълване на резервите от този микроелемент и предотвратяване на анемия. Техният избор е сложна задача за съвременната терапия, тъй като лекарствата се предписват за дълго време. Те трябва да са ефективни, безопасни и с добра поносимост, което значително повишава комплайънса на пациентите. Комплайънсът (сompliance) се отнася до степента, в която пациентът следва правилно указанията на лекаря.

Средствата за коригиране на сидеропенията са разделени на 2 групи:

Препарати с двувалентно желязо. Солните (йонни) желязосъдържащи лекарства имат висока разтворимост и степен на абсорбция, тъй като тяхната активност не зависи от нивото на рН в стомаха. Те бързо попълват запасите от микроелементи в тъканите, но по-често причиняват странични ефекти, особено в педиатричната практика.

Препарати от тривалентно желязо. Лекарствата, базирани на хидроксид-полималтозния комплекс, са възможно най-близки до структурата на железните съединения с феритин. Тяхното усвояване става с участието на транспортни протеини и се регулира от степента на дефицит на желязо. Лекарствата се понасят добре, но усвояването им зависи от състоянието на стомашно-чревния тракт, хранителните навици и други фактори.

Продължителността на феротерапията при латентен дефицит на желязо е 2-3 месеца. През този период е възможно да се елиминира тъканната сидеропения и да се подобрят резултатите от биохимичния анализ. Основният критерий за ефективност на лечението е нормализирането на серумните нива на феритин. При група пациенти с висок риск от железен дефицит и повишена нужда от микроелемента терапията може да продължи няколко месеца с превантивна цел.

Диетична терапия

Добавянето на богати на желязо храни към диетата се използва за попълване на физиологичната нужда, но не премахва дефицита. Това се обяснява с особеностите на метаболизма на микроелемента: максималното количество желязо, което може да се абсорбира от храната при балансирана диета и липса на стомашно-чревни заболявания, е 2,5 mg на ден. Коефициентът на усвояване на желязото от месните продукти е около 20%, от плодовете и зеленчуците – не повече от 3%.

В ежедневната диета се препоръчва да се намали консумацията на силен чай, кафе и други напитки с кофеин, които пречат на усвояването на желязото. В същото време си струва да се увеличи количеството естествени източници на витамин С – аскорбиновата киселина подобрява усвояването на микроелемента от стомашно-чревния тракт. Такива продукти включват зеле, листни зеленчуци, цитрусови плодове, касис и плодове от морски зърнастец.

Как да се попълни дефицита на желязо с храна

Ако състоянието ви се влоши и е доказано, че причината е дефицит на желязо, трябва да преразгледате диетата си. Опитайте се да ядете повече храни, съдържащи желязо, които включват:

• телешки черен дроб – 100 грама от продукта съдържат около 7 мг полезни микроелементи. Преди готвене е препоръчително да накиснете черния дроб в мляко, за да стане по-крехък;
• картофи – един печен картоф съдържа около 3 мг желязо, освен това картофите са богати на калий и витамини;
• боб – богат на желязо, калий, калций, витамини и антиоксиданти. По-добре е да ядете предварително накиснат варен боб, а не консервиран;
• лещата е източник на желязо, фибри и магнезий, които са полезни за мозъка, сърцето и нервната система;
• стриди – съдържат около 6 милиграма желязо, 9 грама протеин и 60 милиграма калций. Черупчестите мекотели също са богати на цинк, който помага за укрепване на имунната система;
• доматен сок – съдържа малко количество желязо, но много хром, кобалт, молибден и други микроелементи, които активно участват в метаболитните процеси;
• спанак – 100 грама спанак съдържа повече от 13 милиграма желязо и други микроелементи, необходими за поддържане здравето на костите, мускулите, зъбите и зрението.

Дневната нужда от желязо за жените е средно 20 милиграма, за мъжете – 10 милиграма. Може да успеете да подобрите състоянието си, като промените диетата си, но не забравяйте, че е важно да се консултирате с лекар.

Прогноза и профилактика

Скритият дефицит на желязо не засяга благосъстоянието на пациентите и се повлиява добре от корекцията на лекарствата, така че изходът от заболяването е благоприятен. С навременното започване на лечението е възможно да се избегне развитието на желязодефицитна анемия. За да се предотвратят състояния на дефицит на желязо, е необходима балансирана диета с високо съдържание на животински протеини, навременно откриване и лечение на стомашно-чревни заболявания и елиминиране на причините за хиперполименорея при жени в детеродна възраст.

Източници: www.healthline.com, my.clevelandclinic.org