Как развиваме невроза? Топ 5 на разрушителните техники

Невроза е дълготрайно психогенно разстройство, което е обратимо. Все повече хора се оказват заложници на вътрешните си конфликти, което ги води до нервно изтощение

Терминът невроза е въведен в употреба още през 18 век. В съвременната официална медицина не се използва: замества се със сродна концепция – невротично разстройство.

Повишена тревожност, променливо самочувствие (високо и ниско), нестабилно настроение, изострена чувствителност и ранимост, перфекционизъм и прекомерни изисквания към себе си… Според специалистите невротичните разстройства (неврозите) са сред трите най-чести психични проблеми, които създават проблеми от различно естество на българите. В същото време основната причина за неврозите са психологическата травма и вътрешните конфликти, които често възникват в детството и юношеството.

Днес за ще коментираме 5-те най-често срещани метода на родителско възпитание, които провокират невроза при вече порасналите деца.

Нека преди това да разясним какво означава невроза, и кои са най-честите причини за невротично разстройство

Зигмунд Фройд вярва, че болестта се развива, когато възникне вътрешен конфликт между личността и суперегото на човек, тоест между неговите инстинкти и морал. Карън Хорни предполага, че неврозата е следствие от конфликта между защитните реакции на индивида. Развиват се под въздействието на травматичен фактор, като унижение, агресия и др. В резултат на това човек изработва няколко модела на отношение към обществото: към, срещу и далеч от хората – съответно потребност от любов, власт или независимост.

Друга причина за разстройството може да бъде промяна в нивото на невротрансмитерите, което прави човешката нервна система по-уязвима, или хормонални промени по време на пубертета или менопаузата.

Симптомите на невроза включват следното:

• лабилност на емоционалния фон, чести промени в настроението;
• проблеми със съня – безсъние, ранно събуждане или трудно събуждане сутрин;
• безпокойство и страхове;
• пристъпи на паника;
• сантименталност, сълзливост, уязвимост;
• повишена раздразнителност;
• намалена производителност и проблеми с когнитивните функции;
• фиксиране върху травматичния фактор;
• чувствителност към светлина и звук;
• повишен или намален апетит;
• песимизъм, отчаяние;
• когато трябва да изпълните някаква задача, вие се застоявате на едно място и не се движите на никъде – липсва действие, липсва изпълнение;
• заекване;
• физиологични симптоми – главоболие, световъртеж, болки в сърцето, храносмилателни смущения, затруднено дишане и др.

В състояние на невроза човек поддържа критично отношение към симптомите на болестта. Няма психотични признаци под формата на налудности или халюцинации.

Ето ги и 5-те най-често срещани начини на родителско възпитание, които могат да са причина за невроза по време на юношеството или в по-късна възраст

1. „Заслуженa” родителската любов

Родителите са тези, които полагат основите на представата и отношението на децата към себе си.

И обикновено, когато родителите покриват емоционалните нужди на детето, те му дават своята безусловна любов, грижа и внимание. Така детето започва да развива и утвърждава в себе си здравословно чувство за собствено достойнство.

🟢Аз съм добър и ценен сам по себе си, просто поради факта, че съществувам!

Но много родители използват тези най-важни нужди на детето като инструмент за управление и възпитание. И вместо безусловни чувства те предлагат на детето условни – проявяват любов и грижа само като награда: за примерно поведение, добри оценки и постижения.

🔴Е, можеш да бъдеш и по-добро дете! Много те обичам, когато си послушен!
🔴Браво, стана отличник! Обичам те много и се гордея с теб, защото си отличен ученик, като Иван!

Така децата не развиват самооценка, а вместо това формират утвърждението: Любовта и доброто отношение трябва да се заслужат.

И от него произтичат едновременно няколко невротични симптома: страх от грешка, болезнен перфекционизъм, работохолизъм, пренебрегване на собствените нужди и почивка, повишено значение на чуждото мнение, критика и одобрение от другите хора.

🔴Трябва да бъда най-добрият във всичко и само тогава ще бъда обичан и уважаван!
🔴Ако не съм перфектен, ще бъда отхвърлен и никой няма да ми обърне внимание.
🔴Не знам дали съм добър или не. Имам нужда да бъда оценен от други хора.

2. Натиск върху страха

Друга разрушителна родителска техника е манипулирането на страха.

Родителите не само задоволяват емоционалните нужди на детето, но са отговорни и за чувството му на сигурност: те формират идеи за света около него и го учат как да взаимодейства с хората, които среща и как да реагира към онова, което му се случва.

И, разбира се, родителите искат да се грижат за детето и да го предпазват от проблемите. Но на този фон те могат да му внушат много тревожни нагласи още от детството. В по-късна възраст нагласата им става постоянна и трудно може да се промени.

🔴Светът е много опасно място! Трябва да си изключително внимателен!
🔴Не можеш да вярваш на никого, всеки може да те измами и използва!
🔴Не бъди приятел с тези момичета, те са лоши!
🔴Не излизай с този човек, той вероятно просто те използва!
🔴Какво означава „уволнение“ и „преместване“? Ами ако не си намериш нова работа?
🔴Ами ако нещо ти се случи там?! Аз съм ти майка, аз ги усещам тези неща в сърцето си и знам най-добре!

Разбира се, че родителите искат най-доброто. Но на фона на такова възпитание детето свиква с катастрофизирането – грешка в мисленето, при която предварително се изчисляват негативните варианти за развитие на събитията и се преувеличава тяхната вероятност. И най-важното, така вече порасналото дете изпитва постоянно недоверие към света около него и отказва много възможности, полезни за неговото развитие.

🔴Шефа ме извика в кабинета си… Със сигурност ще ме уволни!
🔴Не, няма да търся по-добра работа. Ами ако не намеря и не мога да се върна?
🔴Не, предпочитам да прекратя тази връзка. Ами ако мама е права и това наистина не е моят другар в живота?

3. Хиперконтрол

Друг пример за „търпи за добро“ е хиперконтролът.

За много родители добро дете = „удобно“ дете. Ако е послушно, изпълнява всички инструкции, не изразява лично мнение, не протестира, не спори, тогава възпитанието е „успешно“. И за да постигнат този резултат, родителите започват прекалено много и често да контролират детето и упорито потискат неговата независимост.

🔴Не ми помагай, сама ще го направя! Ти така или иначе не го правиш както трябва!
🔴Аз по-добре знам дали си дебел или не, дали нещо те боли или или само си измисляш!
🔴Тук на никого не му пука за твоето мнение! Когато пораснеш, сам ще решиш кое хоби да избереш и в кой университет да отидеш!
🔴Недей да спориш, по-големи сме, повече сме живели и имаме повече опит от теб!

С такова възпитание детето не може напълно да се отдели от родителите. Не се научава да поема отговорност за изборите и жизненоважните решения, не умее да се вслушва в себе си и да формира собствено мнение, различно от околните. И все пак, ние постоянно се нуждаем от фигура на „авторитет на покровител“: това могат да бъдат родители, приятели, партньор във връзката или шеф.

🔴Помощ! Не мога да реша какво да избера…
🔴Мамо, кажи ми какво е най-добре да направя в тази ситуация?
🔴Не, не мога да взема това решение сам, трябва да се обадя на моя приятел/майка…
🔴Е, след като властите го казаха, значи е правилно! Там има по-умни хора от мен, те си знаят работата!

4. Методът на червената химикалка или оценка на личността вместо на качествата

Следващият пример за разрушителна родителска грижа е прекомерната взискателност и строгост.

Много родители смятат, че трябва незабавно да изискват високи резултати от детето, да критикуват и да се карат за грешки и по-малко да хвалят. Твърди се, че тогава то определено няма да порасне като „слабак“, ще може бързо да се развива и да постигне големи висоти във всичко, което прави.

🔴Четворка? Защо не е поне петица? Знам, че можеш и по-добре!
🔴Завършил си на второ място? Това е добре, но защо не си пръв?
🔴Трябва да си най-добрата ученичка в класа! Всичко под това е провал!
🔴Как можа да направиш такава глупава грешка?! Това е позор и излагация!

Този стил на родителство поражда два проблема едновременно.

Първо, детето свиква с метода на червената химикалка: родителите подчертават грешките и провалите, но пренебрегват постиженията и победите

🔴Е, направих грешка… А всичко можеше да бъде перфектно, ако не бях такъв слабак!
🔴Това е пълен провал, аз съм нищожество, нямам право да се наричам професионалист!
🔴Какво, минала победа?.. Забравил съм за нея. Е, тогава просто имах късмет.

И второ, детето свиква да обвързва личността си с нивото на постижение

В резултат на това се самобичува и обижда себе си като индивид – вместо да анализира действията, довели до проблема.

🟢Норма – „Допуснах грешка, какво съм направил погрешно?.. Страхотно, сега го виждам и няма да го повторя отново“

🔴Невроза – „Направих грешка. Аз съм неудачник, аз съм нищожество! Колко ме е срам! Този срам ще остане с мен до края на живота ми…“

5. Манипулиране на чувството за вина

И накрая, една от най-разрушителните родителски техники е използването на вина и срам.

Обикновено задачата на родителите е да научат детето да регулира емоционалното си състояние, да му помогнат да формира здравословни лични граници и да се научи да разделя зоната на отговорност от тази на някой друг.

Но между дългосрочните ползи за детето и ситуационните ползи много родители избират второто. И те използват манипулацията на чувството за вина като начин за удобно и бързо контролиране на детето. За да направят това, от детството те прехвърлят отговорността за своите емоции, действия, решения и физическо благополучие върху детето. И продължават да използват този трансфер на вина дори когато детето вече е пораснало.

🔴Ето, виждаш ли до какво ме докарваш?! Ти си виновен, че плача, ругая, крещя и те бия!
🔴Да, пожертвах толкова много за теб! Кариера, хоби, щастлив личен живот… Цял живот съм се отказвал от всичко, за да те нахраня и възпитам като човек! Смееш ли да се държиш така? Неблагодарник…
🔴Ох, сърцето ми… Ще получа инфаркт и ще умра – и всичко това заради теб! Не слушаш баща си, не следваш съветите ми, затова се проваляш, затова не правиш нищо като хората…

В резултат на такова възпитание родителите придобиват доживотен всеобщ контрол над децата – техните действия, решения, избор на работа, семейство и ежедневие

Но това не е всичко. От детството свикваме да поемаме отговорност за психическото и физическото състояние на другите хора, за чужди грешки и неадекватно поведение. И това се проявява в различни области на нашия живот – от работата до романтичните връзки.

🔴Тя спря да ми отговаря… май казах нещо нередно.
🔴Той ми изневери, вероятно не бях достатъчно добра…
🔴Шефът ми се развика и ме обиждаше пред целия офис… Как можах да направя такава грешка?
🔴Колежка за пореден път пита за заместване, за заем… Е, как да й откажа? Ще се почувства зле, никой няма да й помогне, освен мен…

За щастие, за разлика от много други психични разстройства, невротичните разстройства се повлияват добре от лечение – ако се открият първопричините за неврозата и се разработят нови мисловни и поведенчески модели, които да заменят старите, които са деструктивни и вредни.

Източник: www.psychologytoday.com