Деменцията предпочита жените: какво помага при деменция

Деменцията е състояние на необратимо увреждане на когнитивните (или висшите умствени) функции, при което човек губи способността си да води нормален живот и да се грижи за себе си

Деменцията се развива в резултат на увреждане на мозъчната тъкан.

Какво е деменция?

Деменцията е термин, който описва дадено състояние на човек. Лекарите го наричат ​​също голямо неврокогнитивно разстройство, а популярните термини „сенилност“, „склероза“ и „сенилна деменция“ имат исторически стойност, но не отразяват цялата същност на това, което се случва с човека.

Терминът „когнитивни функции“ се отнася до най-сложните функции на мозъка, като например:

• памет;
• реч;
• способност за разпознаване на информация;
• навигация в пространството;
• извършване на целенасочени действия, които са в основата на човешкото поведение и други.

Всички тези функции са ни необходими, за да разберем правилно какво се случва и да взаимодействаме с външния свят.

Разбира се, деменцията е сериозно и инвалидизиращо състояние. Тежестта на деменцията пада не само върху самия пациент, но преди всичко и върху тези, които се грижат за него. Най-често това са близки или роднини – съпрузи, деца.

За съжаление, много стереотипи, често срещани сред населението, например за нормалността на влошаването на паметта с напредване на възрастта, както и желанието да се заглуши проблемът, намалят откриването на деменцията и други когнитивни разстройства. Те допринасят и за факта, че пациентите посещават специалист в късните етапи, когато е изключително трудно да се направи каквото и да е.
Деменцията може да се развие в почти всяка възраст, но поради обстоятелствата рискът от появата й е много по-висок при по-възрастните хора.

65 милиона души е броя на хората с деменция в света

Предвид общата тенденция към застаряване на населението се очаква през следващите 30 години броят на пациентите с деменция да се увеличи 2-3 пъти. В едно с това, заболяването ще обърка мозъците и на значително по-млади хора, заради Пандемията, която ковид предизвика.

Как се проявява деменцията?

Струва си да се отбележи, че деменцията не е самостоятелно заболяване, а патологично състояние в рамките на група заболявания, които засягат мозъка (понякога се сравнява с чадър, под който могат да се скрият различни заболявания).

По-често срещани видове деменция:

• Атрофична деменция;
• Деменция тип Алцхаймер;
• Болест на Пик;
• Съдова деменция;
• Болест на Кройцфелд-Якоб
• Деменция от смесен тип;
• Деменция с телца на Леви;
• Деменция в млада възраст;
• Алкохолна деменция;
• Фронтотемпорална деменция;
• ХИВ-свързана деменция;
• Хронична травматична енцефалопатия;
• Задна кортикална атрофия и други.

В зависимост от причината, довела до образуването на деменция, нейните признаци и прояви могат да варират значително, но има и общи модели.

Най-често основното оплакване, което тревожи възрастния човек или неговите роднини, е нарастващото увреждане на паметта – способността да се запомнят нови неща или да се запази необходимата информация в главата.

Разбира се, не всяко забравяне е признак на деменция. Като цяло механизмът на паметта е сложен. Той зависи от много фактори, включително общо здравословно състояние, степен на умора, настроение и други. Почти всеки човек може периодично да забравя нещо през целия си живот.

Халюцинации при деменция

Халюцинации при деменция и заблудите при възрастните хора се появяват на фона на психични заболявания, промени, свързани с възрастта, както и някои соматични заболявания. Причината може да е увреден слух или зрение, прогресираща деменция или параноично състояние.

Какво да направите, ако човек с деменция обърка въображаемото с реалност?

Деменцията е разстройство, което засяга паметта, мисленето и поведението на човека. Един от честите симптоми на деменция е появата на въображаеми идеи у пациента, които той погрешно приема за реалност. Това може да бъде объркващо и трудно за хората наоколо, особено за близките членове на семейството.

Нека разгледаме някои съвети как да се справите ефективно с човек с деменция, който погрешно приема това, което си представя за реалност

Първата стъпка е да се разбере, че за пациента неговата въображаема реалност е неговата текуща истина. Не можете да игнорирате или опровергавате идеите му, тъй като това може да предизвика стрес и агресия у него. Вместо това трябва да подкрепите чувството му за сигурност и комфорт, като признаете емоциите му и причините за безпокойството му.

Втората стъпка е да се създаде среда, която помага на пациента да прави разлика между реалност и фантазия

Поставете ясна граница между измислицата и реалността. Използвайте физически обекти или помощта на други хора, за да потвърждавате факти или да опровергаете погрешни схващания. Също така е полезно да създавате ежедневна структура и да повтаряте информацията, за да останете свързани с настоящата реалност.

Приемането на факта, че човек с деменция бърка въображаемото с реалност, е трудна задача както за самия пациент, така и за хората около него. Правилният подход към общуването с такива хора обаче може да улесни значително живота на всички страни в конфликта.

Разбиране на деменцията и нейното въздействие върху реалността

Разбирането на деменцията и нейното въздействие върху възприятията за реалността е ключов фактор в грижите за пациенти с това неврологично заболяване. Хората с деменция могат да изпитат илюзии и халюцинации, които ги карат да преживеят това, което си представят като реалност. Способността да различават реалността от въображението става невъзможна за тях.

В такава ситуация основният приоритет трябва да бъде запазването на безопасността и комфорта на пациента. Важно е да се намали степента на тревожност и дезориентация, причинени от илюзорните идеи и да се поддържа адекватна комуникация с пациента.

За да помогнете на пациента да разграничи въображаемото от реалността , можете да използвате тактиката на опита. Необходимо е да се задълбочите в неговата илюзорна идея, без да се опитвате да я коригирате или опровергаете. Вместо това трябва да проявите разбиране и подкрепа, като общувате с него така, сякаш неговата въображаема реалност е вярна.

Въпреки това, в случаите, когато илюзиите и халюцинациите представляват заплаха за безопасността, например, принуждавайки пациента да избяга или да се държи агресивно, трябва да се вземат мерки за защита на другите и самия пациент.

Стратегии за общуване с човек с деменция, който бърка въображаемата реалност с реалност

Хората с деменция често се сблъскват със ситуации, в които бъркат това, което си представят с реалност. Това може да се дължи на влошаване на тяхната памет и когнитивни функции. Въпреки това, като техен грижовен спътник, има определени комуникационни стратегии, които могат да се използват за комуникация с такива пациенти.

Първото нещо, което трябва да запомните е, че за човек с деменция, неговата въображаема реалност е реална

Вместо да отричате или да спорите, по-добре е да ги приемете и да се опитате да разберете тяхната гледна точка. Важно е да проявявате съпричастност и да подкрепяте емоционалното им състояние.

Втората стратегия е да се установи контакт с пациента чрез използване на същите образи и ситуации, които той вижда. Това ще им помогне да се почувстват включени в разговора и да създадат общност.

Третата стратегия е да използвате прости и конкретни думи и фрази. Хората с деменция може да имат трудности при разбирането на сложни изрази и абстрактни понятия. Затова е по-добре да изберете прости думи, жестове и мимики, за да обясните мислите си.

И накрая, важно е да бъдете търпеливи и да не бързате, когато общувате с такива пациенти.

Как се гледа болен от деменция?

Какво ще помогне, за да се справите с предизвикателствата на деменцията?

Преди всичко от значение е начина, по който се обгрижва човек с деменция. А грижата за някой, който е болен от деменция, започва с отношението към него.

Независимо от причината за деменцията, в мозъчната кора настъпват необратими промени, които коренно променят живота на човека. Той губи способността да помни и да разбира нова информация, да разпознава децата си и други близки, както и да мисли логично. С течение на времето жизнените умения се нарушават и болният не може да бъде оставен сам. Той губи личността си.

Психолозите съветват близките, които се грижат за хора с деменция, да придобият нови комуникационни умения:

• Избягвайте да повишавате тон;
• Говорете бавно, спокойно и гладко;
• За да сте сигурни, че сте успели да привлечете вниманието към информацията, трябва да погледнете пациента в очите по време на разговор и да го докоснете внимателно;
• Поемете първи инициативата за разговор, тъй като с напредването на деменцията е по-трудно за пациента да започне разговор;
• Формулирайте въпросите така, че да може да се даде недвусмислен отговор: не знам, не, да;
• Ако пациентът не разбира какво го питат, питането трябва да бъде формулирано по друг начин;
• Трябва да се отбележи, че пациентите с деменция помнят миналото по-добре от настоящето;
• Опитайте се да говорите по-често с пациента за миналото, тъй като това го успокоява;
• Ако пациентът спре да отговаря на въпросите, не трябва да говорите в негово присъствие в трето лице, тъй като това може да се възприеме като унижение.

Да живееш с някой, който страда от деменция

Хората с деменция се държат като малки деца. В същото време те постепенно губят умения, без да придобиват нови. Роднините трябва да приемат този факт за даденост и да не се обвиняват за нищо. Ако вече сте открили първите признаци на увреждане на паметта, трябва да убедите любимия човек да се свърже с невролог. Обикновено в началото на деменцията пациентите се съгласяват с това предложение.

Невролозите съветват хората, които живеят с човек, който е диагностициран с деменция, да се придържат към следните правила:

• Не оставайте сами с проблемите си. Грижата за любимия човек не трябва да разрушава връзките с външния свят. Трябва да помолите роднините да се обаждат и да идват по-често. Трябва да намерите хора, които са били в подобна ситуация и да общувате с тях;
• Не отказвайте помощ от семейството и приятелите. Трябва да накарате другите да почувстват, че тяхното участие е изключително важно за вас;
• Не позволявайте негативните емоции да се изливат в присъствието на пациента. Изкарайте гнева си някъде другаде;
• Ако сте уморени или изпитвате емоционално изтощение, свържете се с психолог. Това ще помогне за предотвратяване на депресия;
• Обърнете внимание на себе си, посещавайте салони за красота, обличайте се добре, срещайте се с приятели, пътувайте и като цяло намерете начин да се откъснете за малко от грижите за вашия близък с деменция.

Деменцията изисква и други терапевтични мерки

Ако е възможно, пациентите трябва да бъдат насърчавани да извършват всички възможни домакински и социални дейности. Добре е да се избягва преждевременната и продължителна хоспитализация. Важно е да запомните, че колкото по-рано започне лечението, толкова по-стабилен и ефективен е резултатът.

Много често деменцията е придружена от соматични и емоционални разстройства и метаболитни нарушения.

Следователно, за всяка тежест и причина за деменция са необходими следните мерки:

• Трябва да се обърне внимание на лечението на съпътстващи заболявания на черния дроб и бъбреците, щитовидната жлеза (хипотиреоидизъм) и други соматични заболявания.
• Ако пациентът има дефицит на витамин В12 и фолиева киселина, трябва да се проведе витаминна терапия.
• Необходимо е да се преустанови или да се намали доколкото е възможно дозата на лекарства, които влияят негативно върху функцията на паметта. Това са ацетилхолинергични блокери, трициклични антидепресанти, антипсихотици, бензодиазепини, амиодарон и др.
• Практиката показва, че в основата на бързото влошаване на състоянието на пациентите са дисметаболитни нарушения, предимно дехидратация.

Това е индикация за интравенозна инфузионна терапия

• Корекция на емоционалното състояние. Ако пациентът има съмнение за депресия, трябва да се предпише антидепресант без антихолинергично действие (Сероксат, Феварин и др.). Продължителността на лечението с антидепресанти трябва да бъде най-малко 3-6 месеца.
• Лечение на сърдечно-съдови заболявания, нормализира кръвното налягане. При наличие на тежка атеросклероза е необходимо да се предписшат лекарства с антитромбоцитни свойства. Използването на статини е противоречиво поради големия брой странични ефекти.

Клиничните проучвания и практическият опит показват, че най-голям ефект трябва да се очаква при пациенти в напреднала възраст, при наличие на мозъчно-съдови нарушения и при по-леки нарушения като цяло. Въпреки това, дори на етапа на тежка деменция, ефектът от лечението е забележим както за пациента, така и за неговите близки.

Създаване на безопасна среда за човек с деменция

Създаването на безопасна и приветлива среда за хората с деменция е ключов аспект от грижата за тях. Въображаемите идеи, които погрешно приемат за реалност, могат да им причинят страх, безпокойство и дезориентация. За да им помогнем да се справят с тези чувства, е необходимо да създадем среда, която поддържа чувството им за безопасност и комфорт.

Първата стъпка е да се премахнат предмети от околната среда, които могат да предизвикат безпокойство или страх у пациента. Например, ако объркат въображаем враг с истински, по-добре е да скриете оръжия и други опасни предмети. Трябва също така да ограничите достъпа до опасни зони като открит пламък или остри предмети.

След това организирайте пространството така, че да е интуитивно и безопасно за пациента. Например, маркирайте врати и упътвания със стрелки или имена на стаи, за да им помогнете да ги намерят. Поставете мебелите по такъв начин, че да създадете просторни проходи и да избегнете евентуално нараняване.

Също така е важно да създадете уютна атмосфера в стаята. Използвайте меки и тактилни текстилни изделия, като одеяла и възглавници, за да създадете усещане за комфорт.

Как се променя животът на пациента с деменция и неговите близки?

Важно е да запомните, че въпреки настъпилата промяна в личността, самата личност остава. Сега вашият любим човек е в състояние, в което времето е спряло и животът продължава; самият той е уплашен – и има нужда от подкрепа. Много често не разбираме близките си с деменция, етикетираме ги като „различни” и постоянно искаме да ги накараме да се променят и да станат пак същите, каквито са били преди болестта. Всъщност, това се случва поради нашата безпомощност и неумение да общуваме. Докато не разберем техния свят, няма да можем да променим нищо – само ще се дразним и напразно ще хабим енергия.

Ако някога сте заспали през деня и сте се събудили и не можете веднага да определите кой ден е, колко е часът (ден/нощ) или вашето местоположение, тогава ви е познато чувството на дезориентация в пространството и времето. Сега умножете това явление няколко стотин пъти и си представете, че ви придружава постоянно. Човекът с деменция е в различен свят; важно е да разбере къде точно се намира и да го приеме.

Какво изпитват болногледачите?

• Безпомощност;
• Размиване на границата между дълг и саможертва;
• Преоценка на вашите възможности – помислете преди да обещете винаги да сте заедно;
• Раздразнителност, разочарование, неразбиране, негодувание и съжаление;
• Бърнаут и чувство за загуба на лично пространство.

Всички тези чувства и емоции са важни и естествени. Ако сте си позволили да изпуснете нервите си и изведнъж сте казали твърде много, тогава не се обвинявайте. Изблиците на раздразнителност също са оправдани.

В повечето случаи вие сте провокирани от неразбиране: например прибрали сте се уморени, обяснили сте за шести път, че няма нужда да се правим нещо, но човекът не слуша и повтаря действието си отново и отново. Ето как възникна раздразнението: започвате да ругаете, децата ви чут и също започват да крещят, съпругът отказа вечеря и си ляга.

Ние не сме роботи, ние сме хора

Ако се чувствате много уморени, помислете за почивка, за време, което да имате само за себе си. Каква полза да сте болногледач, ако собствената ви нервна система се проваля? Не се срамувайте да приемете външна помощ. Изпратете близките си в специални домове за известно време, за да се приведете в ред и животът ще започне отначало.

Седнете, успокойте се, помислете какво точно се случва

Къде се оказахте безсилни, къде организирахте нещо нередно, къде не пресметнахте силите си? Какво може да се промени, как да се възстановите, как да поддържате здравето си? Всичко това ще ви помогне да погледнете на грижата за човек с деменция по съвсем различен начин.

Техника за валидиране

През 80-те години на миналия век Наоми Фейл предложи техника за валидиране на общуването с хора с деменция. Утвърждаването е признаване на нуждите и желанията на другия човек, за да се запази достойнството му и да се облекчат неговите страхове и чувства на самота.

Принципи на валидиране

• Никога не противоречи!
• Фокусирайте се върху чувствата и емоциите, а не върху думите.
• Говорете тихо, спокойно, с уважение.
• Задавайте въпроси с думите „кой – какво“, „къде – кога – как“. Въпросите със „защо“ изискват логическо мислене, на което хората с деменция не винаги са способни.
• Говорете очи в очи.
• Дайте време за обработка на информацията.
• Придържайте се към принципа „едно изречение = една идея/мисъл“.
• Използвайте невербална комуникация и подсилвайте думите с мимики, жестове и интонация.
• Никога не изневерявайте и не си играйте с някой, който е болен от деменция. Не го обиждайте, не го игнорирайте, не си представяйте, че е невидим.

Какво да не правим?

• Даването на успокоителни може да доведе до падания, намалени интелектуални умения и загуба на независимост.
• Връзване, заключване, ограничаване на пациента – това провокира съмнения, страхове, притеснения, както и предизвикателно поведение.
• Не обвинявайте.
• Без наказания.
• Не унижавайте.
• Не е добра идея да говорите с пациента като с малко дете. Без значение какви сложни и непознати пъзели реди в главата си, той остава възрастен, със своите минали преживявания, собствен живот и история. Уважавайте неговата личност.

Какво можем да направим?

• Мислено бъдете в света на човека с деменция и съпреживявайте с него.
• Изслушвайте.
• Опитайте се да разберете и изразите чувствата му.
• Прекъснете лечението (след като го обсъдите с лекар), ако възникне резистентност на пациента и се върнете към него по-късно.
• Разпознавайте и разграничавайте страховете.
• Водете разговори, търсете начини, действайте, смейте се, шегувайте се, играйте.
• Подкрепяйте и развивайте пациента, поставяйте му задачи, включвайте го в дейности.
• Подкрепяйте пациента в състояния на тревожност.

Стратегии

• Говорете по теми, които са близки на вашия близък с деменция в момента (майка, семейство, професия).
• Информирайте се за нещата, които са важни за него, колкото и абсурдни да ви се струват.
• Хвалете го (дори за малките, често грешни и неразбираеми за вас действия).
• Отразявайте поведението и емоциите.
• Обърнете внимание на реакцията и на самия човек.
• Слушайте пациента, дори и с неговите нереалистични, според вас, истории – той трябва да „изговори“ емоциите си.
• Не се опитвайте да разчитате на изгубените му способности (не го карайте да мисли логично); разберете, че това, което вече е изгубено, не може да бъде върнато.
• Създайте общи ритуали и действайте заедно.
• Приемете „Не“ за отговор (вербален и невербален).
• Пейте, разказвайте истории, използвайте пословици и поговорки.

Лице с деменция и семейство

Ако искате сами да се грижите за своя роднина, обсъдете идеята си със семейството. Това трябва да е съзнателно решение на всички членове. Не можете да вземете решение сами, защото трябва да помислите и за семейството си. Говорете с вашия лекар, за да ви обясни как се развива болестта и какво ще се случи с вас.

Тъй като децата са много чувствителни към промените в поведението на техните баби и дядовци, родителите трябва да им обяснят какво е деменция.

Кажете на детето си, че неговите баба и дядо ще го обичат също толкова много, дори и да забравят името му. Мислите изчезват от главата, но остава едно голямо сърце, в което са запазени всички чувства. Децата общуват много по-лесно с хора с деменция, явно защото все още не са обременени със стереотипи и правила.

Приемете външна помощ

Не се крийте от съседите, обяснете им, че приемате в дома си роднина с деменция и ще имате нужда от тяхната подкрепа и разбиране. Можете да ги помолите за помощ: „Ако видите, че мама е излязла навън, моля, върнете я у дома.“ Помолете съседа да остане с майка ви за един час, когато трябва да отидете до магазина.

Вашите сили не са безгранични, не можете да се справите без помощ. Ако правите всичко сами, ще започнете да се уморявате бързо, ще спрете да спите достатъчно, няма да намерите спокойствие на работата, децата ви ще започнат да се учат по-зле, съпругът ви ще се опитва да остане на работа по-дълго или ще спре да си идва вкъщи като цяло. Ако не потърсите външна помощ и не организирате лично пространство за всеки, тогава най-вероятно ще унищожите цялото семейство и впоследствие ще се скарате заради това.

Но ако организирате всичко правилно и дадете на вашия близък човек любов, той също ще ви отговори с любов. Разберете, че човекът сега живее в друг свят, а вие оставате в своя.

Деменция — това не е обидно

Деменцията не трябва да предизвиква срам, тя е болест. Да приемем, че майка ви има деменция. Помолете околните да се отнасят с разбиране към нейното заболяване. Хванете я за ръка, отидете на разходка или на кафе. Седнете на масата и кажете на сервитьора: „Майка ми има деменция. Сега ще обядваме. Да, може би тя ще мести столове, ще пее песни и ще изпусне нещо на земята по няколко пъти. Тя има тази болест, това е нормално за нея“.

Вземете този знак със себе си и го поставете открито на масата:

МОЛЯ ЗА РАЗБИРАНЕ! Мой роднина има деменция и затова се държи необичайно.

Как да определите къде е по-добре да бъде човек с деменция – у дома или в специална институция?

Ако не можете да се справите, по-добре е да изпратите любимия човек в специална институция. Ако искате да отидете на почивка, оставете го в специализиран дом за известно време.

Защо се страхуваме от тези институции и казваме, че е срамно да изпратиш човек там? В това няма нищо от което да се чувстваме неудобно или да ни е срам, защото там работят специалисти. Ако сте взели майка си от село и тя е започнала да живее с вас в града, тогава във всеки случай тя вече не си е у дома.

В специализираните институции можете да посетите любимия човек и да го вземете за уикенда. Това е по-добре за него, отколкото ситуацията, когато всички тръгват нанякъде, той цял ден е сам вкъщи, разпилява разни неща, а вие се прибирате и му се скарвате заради за това.

Ами ако гледаме на старческия дом не като на наказание, а като на курорт?

Там се събират връстници, хранят ги и ги гледат. Представете си, че не вие ​​сте този, който настанява човека в старчески дом, а той отива на почивка. Просто трябва да подходите към това по различен начин. Не можете да разчитате само на собствените си сили, като постоянно ги губите. Нуждаете се от почивка – да. Обаче, ако помислите добре, значи и вашият любим човек също има нужда да се разнообрази, да си почине от вас, дори и за малко. Когато сте уморени, лесно може да не забележите как сте прекрачили границите. При авария в самолет първо възрастните трябва да сложат маски на себе си и едва след това да ги сложат на децата. Замислете се, защото тук ситуацията е много подобна.

Лечение на деменция с билки

Традиционната медицина се използва, като правило, при комплексно лечение на деменция. Като монотерапия билките не носят осезаеми резултати за хората, чиято памет е започнала да отслабва. За подобряване на вниманието и паметта се използват билки като гинко билоба, лечебни гъби – Херициум и Рейши, елеутерокок и женшен.

Херициум

Херициум (Лъвска грива) е вид гъба, която има изразени ноотропни качества: подобрява когнитивните функции на мозъка, паметта, концентрацията, подобрява метаболитните процеси в мозъка, имунитета, полезна е при болестта на Алцхаймер, болестта на Паркинсон и съдова деменция.

Екстрактът от гъбата Херициум подобрява настроението, балансира състоянието на нервната система, стимулира растежа на нервите и регенерацията на мозъчните неврони

Освен това гъбата, известна и под името Лъвска грива, съдържа полизахариди с антиоксидантни свойства и има противотуморен ефект. Редовната употреба намалява риска от развитие на рак на черния дроб, хранопровода, рак на гърдата, както и при метастази. Бори се със свободните радикали, ефекта на канцерогенните вещества върху клетките, подобрява състава на кръвта и противодейства на растежа и мутацията на тумори. Комбинира се добре с традиционните методи на лечение, значително повишава ефективността на лъче- и химиотерапията, като намалява неприятните им страничните ефекти.
И още: забавя настъпването на старостта, подмладява тялото, състоянието на кожата, косата, ноктите и значително повишава енергийните нива.

Рейши

Още една гъба, чиито екстракт може да се използва при комплексното лечение на деменция.

Японски учени твърдят, че в тялото ни има повече от 60 трилиона клетки. Ако всяка клетка бъде почистена, защитена и подхранена, ние ще бъдем напълно здрави. Но с нашата диета, условия на живот и екология това е невъзможно. И следователно, с течение на времето, човек натрупва огромен брой заболявания.

Благодарение на своя химически състав и комбинацията от определени биологично активни вещества, гъбата Рейши действа точно на клетъчно ниво, като нормализира функционирането на всички системи на тялото. Антиоксидантите, на които гъбата е богата, предпазват клетките от стареене и неблагоприятна външна среда. Оказва се, че гъбата не лекува конкретно заболяване, а нормализира функционирането на целия организъм като цяло.

Здравият човек с добър имунитет се справя с всички болести. Дългосрочната употреба на Рейши ще възстанови здравето, но не мислете, че това ще стане моментално.

На първия етап тялото се сканира на клетъчно ниво, където има проблеми

На втория етап започва възстановяването и обновяването на увредените клетки. И едва тогава всички системи се нормализират, имунната система се възстановява, метаболизмът, стомашно-чревният тракт, централната нервна система, сърдечно-съдовата, бронхобелодробната, ендокринната система се нормализират, психологическото състояние се подобрява и тонусът се повишава. Затова в Япония сушената гъба Рейши често се използва за лечение на нервни заболявания и стрес.

Гъбата Рейши е и най-мощният естествен адаптоген. Тоест, тя се адаптира независимо към нуждите на тялото и нормализира отклоненията, като например повишава ниско кръвно налягане или понижава високо кръвно налягане. В Япония е официално прието лечението на злокачествени и доброкачествени тумори с екстракт от Рейши.

Активните вещества на гъбата Рейши селективно стимулират имунитета на организма, подпомагайки физическата и психическа адаптация.

Регулират развитието на стволови клетки в костния мозък и лимфната тъкан, осигурявайки:

• детоксикация на лимфната система;
• антиоксидантен ефект;
• регулиране на киселинно-алкалния баланс;
• повишава жизнената енергия;
• имуномодулация.

Гинко Билоба

Екстрактите от листата и плодовете на Гинко Билоба са били широко използвани от древната китайска медицина при различни заболявания: сърдечни болести, белодробни заболявания (включително туберкулоза и бронхиална астма), кожни патологии, запек, като успокоително средство, а също и за подмладяване.

Западната медицина започва да се интересува от лечебните ефекти на растението от средата на миналия век, когато започват лабораторни, експериментални и клинични изследвания.

На тяхна основа Гинко Билоба се използва широко при лечение на депресия и хронични промени в настроението. Многобройни изследвания потвърждават ефективността на растението при лечението на тези заболявания. Най-добри резултати са наблюдавани при по-възрастните хора, особено тези, които страдат от депресия в резултат на когнитивно увреждане. Положителна динамика се наблюдава и при млади пациенти.

Подобрява когнитивните способности. Ефективността на Гинко Билоба се проявява във влиянието на растението върху човешкото съзнание. Проучванията показват, че употребата на растението може да подобри паметта, да увеличи концентрацията и да стимулира творческото мислене. Често има дебат дали това е плацебо ефект. Но въпреки това милиони хора по света продължават да използват това растение за подобряване на мозъчната дейност.

Медицинските служители са съгласни, че Гинко Билоба има положителен ефект върху пациенти, страдащи от когнитивни разстройства като болестта на Алцхаймер и деменция

Наблюдавани са подобрения в когнитивните способности и мозъчната дейност поради съдържащите се в растението антиоксидантни съединения, терпеноиди и флавоноиди. Научните изследвания потвърждават способността на тези съединения да стимулират нервната дейност и да предотвратяват амилоидните плаки.

Използването на екстракт от Гинко Билоба помага за предотвратяване на нервни разстройства. Тази комбинация от химични съединения не се среща в други растения. Затова уникалните свойства на Гинко Билоба се смятат за нещо мистериозно и трудно доказуемо. Подобряване състоянието на пациенти с болестта на Паркинсон и болестта на Рейно също се свързва с употребата на Гинко Билоба.

Листа и корени на Ашваганда

Това чудо на растителния свят беше ентусиазирано прието от медицината. Ашваганда или индийски женшен е атрактивно растение, високо 35-75 см, което има редица лечебни свойства. Ценно е, заради своите плодове и корени, които се използват при създаването на различни препарати.

Ашваганда е лек за почти всички болести. Има антиоксидантни, противовъзпалителни, антиконвулсивни, седативни и антибактериални свойства. Използва се като сънотворно и за подобряване на имунитета.

Изследване, проведено от Медицинския факултет на Станфордския университет през 2011 г., показа, че полупречистеният екстракт от корен на ашваганда помага за успешното обръщане прогресията на болестта на Алцхаймер.

Екстрактът от Ашваганда повишава жизнеността и енергията.
Изследванията показват, че Ашваганда може да осигури енергия и да подобри издръжливостта чрез намаляване на чувствителността към болка и подобряване на мозъчната функция. Това ще бъде полезно за хора, страдащи от хронична умора и депресивно настроение.

Експертите по Аюрведа препоръчват употребата на ашваганда за:

• Нервна умора;
• Общи метаболитни нарушения;
• Слаб имунитет, както и нервна умора;
• Лечение след боледуване, сложни операции и травми;
• Изтощение на тялото.

Препоръчва се за употреба от възрастни хора, тъй като насърчава активирането на всички необходими жизнени процеси в човешкото тяло.

Екстрактът от Ашваганда действа добре при наличие на лошо кръвообращение, което причинява кислороден глад (хипоксия) на абсолютно всички клетки на тялото, включително и мозъчните клетки.

При парализа, множествена склероза, анемия, ревматизъм, респираторни заболявания, кашлица, настинки и безплодие е препоръчително да се взимат хранителни добавки, в чиито състав има екстракт от Ашваганда.

При възрастните хора подобрява мозъчната дейност, повишава нивото на запаметяване на различна информация, подобрява способността за концентрация и логично мислене.

Има и добро въздействие при лечение на тумори, включително наличие на злокачествени тумори.

Как да разберем, че загубата на памет не е умора, а симптом на деменция?

Деменцията се отличава именно с факта, че нарушенията на паметта са постоянни и като правило се влошават с времето. Следователно, деменцията е динамично, променящо се във времето състояние.

Симптоми на деменция

Въпреки че деменцията обикновено се свързва с по-възрастните хора, възрастта сама по себе си не причинява деменция и не всички увреждания на паметта показват нейното развитие. Въпреки това, в изключително редки случаи деменцията се развива едновременно (обикновено след остро тежко мозъчно увреждане, поради травматично увреждане на мозъка, след инфекциозно увреждане на нервната система или тежък инсулт). По-често се основава на бавно прогресиращи заболявания. Например, доказано е, че болестта на Алцхаймер започва да се развива 10-15 години преди появата на първите симптоми, например с лека забрава.

Клиничните симптоми на деменция зависят пряко от причините, които са я причинили, и местоположението на лезията. Основните прояви включват влошаване на паметта, речта и поведението, което води до влошаване на самообслужването и социалната адаптация, както и до невъзможност за усвояване на нови знания.

Говорейки за ранните прояви на деменция, заслужава да се обърне специално внимание на симптомите и проблемите, които са се появили наскоро и не изчезват в рамките на 3-6 месеца:

• Често започва като влошаване на паметта за скорошни събития (къде сте оставили очилата, ключовете или парите, взехте ли лекарства, какво казахте току-що или с кого се срещнахте днес), докато отдавнашните събития се помнят добре и може да ги разкажете доста колоритно;
• Затруднено концентриране, умора по време на умствен стрес;
• Пациентите трудно намират думи в разговор и правят голям брой правописни грешки при писане;
• Загуба на интерес към любимите дейности и хобита, влошаване на професионалните и ежедневните умения (домакинска работа, готвене и др.);

Пренебрегване на личната хигиена, небрежност, безразличие към външния вид;

• Трудности по финансови въпроси (планиране на приходи и разходи, плащане на сметки, броене на ресто и др.);
• Промени в поведението (безпокойство, раздразнителност, необосновани промени в отношението към приятели или членове на семейството, неуместни шеги, сексуална безразборност и др.);
• Нарушение на ориентацията във времето и пространството (може да не намерите добре познат път, да се изгубите на познато място, страхувате се да отидете някъде сами от страх да не се изгубите);
• Трудности при анализиране на ситуацията, вземане на ежедневни решения (какво да облека, какво да ям, какво да купя и т.н.).

Преди деменцията да се превърне в постоянна диагноза: етапи на деменция

Установено е, че заболяванията, водещи до деменция, най-често се развиват бавно и в продължение на няколко години (при болестта на Алцхаймер до 10-15 и дори 20 години!). Те протичат скрито, несъпроводени от никакви нарушения.

Често първият признак е появата на нехарактерна преди това забрава – ако човек продължава да работи, той чувства, че трудно може да задържи обичайното количество информация в главата си и възниква необходимостта да си води редовни записки.

Ако възрастен човек вече се е пенсионирал, първите симптоми може да са по-малко очевидни, защото у дома, като правило, всичко е много познато. Членовете на семейството може да забележат, че любимият им има трудности при научаването на нови неща – например отнема му повече време, за да разбере как да използва нов телефон или друг домакински уред. Забравянето на думи може да се прояви под формата на затруднено запомняне на конкретни думи по време на разговор. Може да възникне трудност и при ориентиране в непознати области.

Важно е като цяло човек да продължава да запазва своята самостоятелност

Това ще рече да може да преодолее дефекта и да се справи сам с всички проблеми, без чужда помощ.

В някои случаи, преди появата на нарушение на паметта или едновременно с тях, могат да се появят промени в настроението или поведението – например нехарактерна преди това тревожност, способност да се притеснявате за незначителни неща, тъга, мързел. Човек стеснява обичайния си социален кръг, напуска по-малко къщата и спира да се занимава с хобита или дейности, които преди е правил за собствено удоволствие.

Като се има предвид, че стареенето често идва с много предизвикателства, като хронични заболявания и моменти на психологически стрес (включително загуба на приятели и близки), подобни промени могат да бъдат пренебрегнати и приписани на външни причини.

Ако пациентът се консултира с лекар на етапа, който невролозите наричат преддеменция, той може да бъде диагностициран със „субективен когнитивен спад“ (ако лекарят, въз основа на резултатите от прегледа, не вижда обективни признаци на влошаване на мозъчната функция) или „умерено когнитивно увреждане“ (ако тестовете показват увреждания, които не достигат нивото на деменция).

Въпреки че пациентите с леко когнитивно увреждане са изложени на висок риск от развитие на деменция, не на всеки му се налага да се бори с това заболяване. Ако правилното лечение започне своевременно, състоянието може да се стабилизира или нежеланите симптоми да изчезнат дори.

Лека деменция

Границата, разделяща леката деменция от недеменционните преддеменционни разстройства, не винаги е очевидна. В този случай страдат най-сложните и фини функции, свързани с планиране, овладяване на нови неща и способността за бързо вземане на решения. Ако човек се пенсионира и живее у дома по познат начин, тогава нарастващата забрава може да не се забелязва. Това е особено характерно за развитието на деменция при възрастни мъже, чиито първи признаци ще бъдат прикрити от грижите на съпругата.

На етап лека деменция човек все още е в състояние да живее самостоятелно

Животът му просто протича според стари, добре проверени модели.

Например, една възрастна жена може да сготви овесена каша или проста супа, но да има затруднения при приготвянето на храна по сложни рецепти, които не са били използвани дълго време. Възрастният човек може да използва добре познатите домакински уреди. Ако децата му купят нови, той дори няма да се опита да ги овладее.

Може да има страх да не се изгубите, когато трябва да пътувате далеч от дома

Възможно е да възникнат и трудности в ориентацията в непознати райони. Това отчасти е причината възрастният човек да стане „домошар“, който предпочита да не излиза никъде, или да се движи само в границите на квартала, в който живее.

Има и объркване относно времето. Възрастните хора често го обясняват с това, че у дома няма нужда да се следи календара.

Един от ранните признаци на деменция може да бъде и, че възрастният човек постоянно губи неща, криейки ги на необичайни места. Това често са документи и ценни предмети. Ако не може да ги намери, започва да твърди, че „някой краде“, а основните заподозрени като правило са близки хора.

Много често именно на етапа на лека деменция хората стават жертви на измамници, които използват неспособността им бързо да се ориентират в ситуация и тяхната лековерност за свои егоистични цели.

На етапа на лека деменция клиничните признаци ще бъдат до голяма степен специфични, тоест определени от заболяването, довело до когнитивно увреждане.

Умерена деменция

С увеличаване на когнитивното увреждане добре познатите действия започват да страдат – все по-често човек започва да се нуждае от помощ от другите. Все още е възможно да се облечете сами, но да изберете правилните дрехи според сезона, или в зависимост от конкретната ситуация – не. Човек може да се храни сам, но готвенето се превръща в истинско предизвикателство. Често на този етап човек може да забрави да яде или да започне да яде на хапки – вместо пълноценно хранене, той яде бисквитки и сандвичи, което рано или късно води до недохранване (хранителни и метаболитни нарушения).

Така болният започва да отслабва, и метаболитните заболявания могат да се влошат

В допълнение към когнитивните проблеми, поведенческите разстройства стават забележителна характеристика на умерената деменция, една от които е апатията (т.е. изчезва мотивацията и желанието за извършване на каквато и да е дейност), което допълнително усложнява грижата за пациента. При други пациенти, напротив, се появява безцелна двигателна активност: те постоянно местят и губят неща, скитат се от ъгъл на ъгъл и предпочитат да се лутат някъде. Важно е ориентацията да започне да страда на добре познати места, което означава, че такъв човек може да не успее да намери пътя към дома.

Има очевидни трудности в ориентацията във времето, объркват се скорошни събития и отдавна минали (поради това човек може да бъде сигурен, че живее на адреса, на който е живял преди десетилетия).

Болният с деменция може да забрави да се измие или упорито да отказва, когато му бъде напомнено да се изкъпе.

Може да му е трудно да разпознае и близки хора.

Разстройствата на говора се увеличават, което означава, че човек губи способността да обяснява желанията си, както и да разбира правилно какво му се говори – това често става причина за конфликти и дори агресивно поведение.

Тежка деменция

Крайният стадий за всички видове деменция е почти идентичен, независимо от заболяването, довело до него.

Този етап се характеризира с пълна безпомощност и пълна зависимост на пациента от помощта на другите.
Състоянието на човек с тежка деменция може да се сравни с това на малко дете, което не може да яде, да се мие или да се занимава само. Именно на този етап натоварването на болногледачите е максимално, защото пациентът не може да остане сам дори и за минута.

В зависимост от свързаните поведенчески смущения, на този етап често се решава прехвърлянето на пациенти в заведения за дългосрочни грижи. Двигателната активност постепенно се нарушава, пациентът спира да става от леглото, не контролира функциите на таза (уриниране, дефекация), възникват затруднения при преглъщане на храна. Смъртта, като правило, настъпва от инфекциозни усложнения (обикновено от дихателната или пикочната система).

И затова, веднага щом забележите тревожни признаци в поведението на любим човек, не се колебайте и се свържете със специалист за помощ. В случай на деменция времето е много важен фактор.

Причини за деменция

Деменцията и свързаните с нея разстройства могат да имат различни причини.

Мозъчната дисфункция може да бъде свързана с натрупване на съединения, които увреждат невроните (болест на Алцхаймер, деменция с телца на Леви, болест на Пик) или с нарушаване на кръвоносните съдове, които осигуряват неговата жизнеспособност (мозъчен инфаркт, хеморагичен инсулт), както и комбинации от тях.

По-рядко влошаването на мозъчната функция може да бъде следствие от друго самостоятелно заболяване (например инфекция, метаболитни проблеми, злокачествено новообразувание, имунна недостатъчност, алкохолизъм, хипотиреоидизъм и др.), което в хода си усложнява функционирането на нервната система и изисква лечение. Такива форми на деменция често са обратими, т.е. при навременна диагноза и отстраняване на причините деменцията може да бъде излекувана.

90 процента от случаите на деменция се свързват с патологични процеси, протичащи в самия мозък

Списък на заболявания и други разстройства, които най-често водят до деменция:

• Дегенеративни заболявания на нервната система (болест на Алцхаймер, болест на Паркинсон и редица по-малко известни заболявания, които водят до смърт на мозъчни клетки и увреждане на паметта);
• Нарушения на кръвообращението в мозъка (инсулт, хронична церебрална исхемия и др.);
• Метаболитни нарушения (дихателна, чернодробна, бъбречна недостатъчност, захарен диабет, хипотиреоидизъм, дефицит на витамини от група В, желязо и др.);
• Отравяне със соли на тежки метали, други токсични вещества, лекарства (антихолинергици, барбитурати, бензодиазепини, антипсихотици);

Мозъчни инфекции (ХИВ, болест на Кройцфелд-Якоб, менингоенцефалит, невросифилис)

• Множествена склероза;
• Травматични мозъчни наранявания;
• Мозъчни тумори;
• Хидроцефалия с нормално налягане;
• Алкохолизъм.

Рискови фактори за деменция и когнитивно увреждане

Развитието на деменция е свързано с голям брой рискови фактори, всеки от които увеличава шанса за разгръщане на това тежко състояние. Докато някои от рисковите фактори не могат да бъдат подпомогнати (лекарите ги наричат ​​непроменими), насочването към модифицируемите фактори е в основата на превенцията на деменцията.

Непроменими рискови фактори

Непроменимите рискови фактори включват следното:

• Възраст. Въпреки че деменцията не е част от нормалното стареене и се проявява дори в млада възраст, вероятността от развитие се увеличава значително след 65-годишна възраст.
• Наследственост. Шансовете за развитие на деменция се увеличават значително, ако близки роднини имат това състояние. Въпреки това си струва да запомните, че генетично обусловените деменции са доста редки. Не повече от 1% при болестта на Алцхаймер и 10-15% при фронтотемпорална дегенерация.

Това означава, че дори родителите ви да имат деменция, вие можете да останете здрави

И , обратно – да се разболеят, дори ако тези разстройства не са присъствали в семейството. Генетичното изследване може да помогне за идентифицирането на такива заболявания.

• Синдром на Даун. Статистиката показва, че хората със синдром на Даун са значително по-склонни да развият ранна болест на Алцхаймер (на средна възраст).
• Пол. Някои заболявания имат различен риск от развитие при мъжете и жените. По този начин деменцията при жените е по-често свързана с болестта на Алцхаймер, а при мъжете има по-висок риск от развитие на съдова деменция или с телцата на Леви.

Модифицируеми рискови фактори

Можем да включим следното сред модифицируемите рискови фактори за деменция:

• Заседналият начин на живот не само увеличава риска от деменция, но и много други заболявания, включително патологии на сърцето и кръвоносните съдове и метаболизма.
• Лоши хранителни навици. Висок риск от деменция се наблюдава при хора, които редовно консумират силно преработени храни, като колбаси, бързо хранене, сладкарски изделия – такива продукти практически не съдържат фибри и витамини, но са богати на мазнини, захар и сол.
• Сърдечно-съдови и метаболитни заболявания като хипертония (високо кръвно налягане), диабет, затлъстяване, висок холестерол. Те увеличават вероятността от развитие не само на съдова деменция, но и на болестта на Алцхаймер.
• Злоупотребата с алкохол, заедно с нараняванията на главата и инфекциозните заболявания, е една от трите водещи причини за деменция в млада възраст. Като цяло, системната консумация дори на ниски дози алкохол увеличава вероятността от деменция в по-късна възраст.

Тютюнопушенето увеличава риска в зависимост както от броя изпушени цигари, така и от продължителността на пушенето

• Наранявания на главата. Наблюдението на лица, претърпели наранявания на главата, показва повишена вероятност от развитие на невродегенеративни заболявания и деменция. Този риск зависи от броя на травматичните епизоди и тежестта на нараняванията и е малко по-висок при жените.
• Ниско ниво на образование. Продължителността на образованието, особено в детството, определя по-нисък риск от деменция в напреднала възраст, което се обяснява с формирането на когнитивен резерв (т.е. границата на безопасност на нервната система).
• Увреждане на слуха. Доказано е, че лошият слух увеличава вероятността от развитие на деменция 3-5 пъти!
• Депресия. Развитието на депресия в млада и особено напреднала възраст повишава риска от сенилна деменция 2-5 пъти.
• Липса на сън. Установено е, че по време на сън се формира дълготрайна памет и се елиминират токсични за нервната система съединения (например бета-амилоид, чието натрупване в мозъка причинява развитието на болестта на Алцхаймер). Рискът от деменция с късно начало се увеличава значително, ако на възраст 50–60 години човек редовно спи по-малко от 6 часа на нощ.
• Замърсен въздух. Рискът от деменция е по-нисък при хората, живеещи в селски райони, в близост до паркове и зелени площи.
• Недостиг на витамини и хранителни вещества. Най-значимият дефицит е на витамини B1, B6, B12, фолиева киселина и витамин D.

Изчислено е, че ако всички модифицируеми рискови фактори за деменция могат да бъдат елиминирани, броят на такива пациенти в света ще бъде намален с 40%.

Колко живеят хората с деменция?

Сенилната деменция причинява проблеми с говора, паметта и други умствени функции.

Продължителността на живота на болния зависи от наследствения фактор, общото здравословно състояние, начина на живот, храненето, отношението на близките и други фактори.

Според статистиката продължителността на живота е:

• при болест на Алцхаймер – не повече от петнадесет години (ходът на това заболяване зависи пряко от съпътстващите заболявания – в някои случаи смъртта настъпва в рамките на няколко седмици или месеци);
• при болестта на Паркинсон – само няколко години;
• с фронтална деменция – не повече от девет години;
• със сенилна деменция, която е провокирана от болестта на Хънтингтън – не повече от петнадесет години;
• деменция с телца на Леви – не повече от седем години;
• при деменция, причинена от съдов фактор – не повече от едно десетилетие.

Храненето играе важна роля за предотвратяване на ненавременна смърт при деменция. Пациентът трябва да се храни добре, така че тялото му да получи необходимите минерали, витамини и други вещества. Трябва да приема фолиева киселина, както и витамини от група В. Диетата трябва да включва диня, чесън и домати. Трябва да се отърве от лошите навици и да прави упражнения всеки ден. Роднините трябва да създадат приятелска, благоприятна атмосфера в къщата, да подкрепят възрастния човек, да помагат в ежедневните дейности и да си спомнят заедно приятни събития от миналия му живот.

По какво деменцията се различава от болестта на Алцхаймер?

Въпреки че повечето случаи на деменция се развиват в резултат на болестта на Алцхаймер, тя може да бъде и проява на други прогресиращи заболявания на мозъка и цялата нервна система като цяло. Разликата между деменция и Алцхаймер може да се прояви в причините за патологията, механизмите на нейното развитие, водещите симптоми и т.н.

Разлики в причините

Болестта на Алцхаймер най-вероятно е следствие от:

• Намалено съдържание в мозъка на химически вещества, които медиират нервните връзки – предаването на информация по веригата от неврони е нарушено;
• Абнормален протеинов синтез, наличие на амилоид, който се натрупва в излишък в клетката и блокира нейното нормално функциониране.

Учените отдавна изучават възможните причини за сенилна деменция

Въпреки че деменцията и болестта на Алцхаймер са едно и също нещо, беше възможно да се установи как съдовата деменция се различава от болестта на Алцхаймер. Разликите се крият в причините.

• Хипертонията е източник на чести главоболия, инсулти и деменция. При високо кръвно налягане кръвоносните съдове са постоянно стеснени, по-често запушени с холестеролни плаки – клетките на мозъчната кора са изчерпани и почти лишени от кислород и храна. Заради това умствените способности могат да намалеят в по-млада възраст.
• Честата консумация на алкохолни напитки и алкохолната зависимост са причина за хроничния дефицит на витамини от група В. Тяхната постоянна липса прави нервните клетки уязвими дори на незначителни вредни влияния от външната среда. Резултатът е загуба на памет и прогресираща деменция. Това са една от основните прояви на синдрома на Корсаков при алкохолизъм.
• Наследствени нарушения на протеиновия метаболизъм. Дефектните протеини през целия живот се отлагат в различни части на мозъка, отговорни за механизмите на паметта и пречат на нормалното им функциониране (болести на Пик, Джейкъб, Хънтингтън). Деменцията се появява рано, между 30 и 50 години, а понякога и при по-млади хора.
• Предишни черепно-мозъчни травми, невроинфекции (менингит, енцефалит), доброкачествени и злокачествени новообразувания. Често придружени от разрушаване на критични мозъчни центрове, отговорни за мисленето и паметта.

Разлика в механизмите на развитие

Болестта на Алцхаймер е резултат от директно увреждане на мозъчните клетки от анормален протеин. Може да разберете как болестта на Алцхаймер се различава от сенилната деменция чрез разликите в механизма на формиране на патологията.

Деменция може да се развие, когато има:

• Захарен диабет – излишъкът от глюкоза в кръвта променя биохимичните процеси в клетките, което ги кара да умрат;
• Прекомерно високо телесно тегло – отлагането на излишни мазнини се случва в междуклетъчното пространство и вътре в клетките, което пречи на техния живот;
• Никотинова и алкохолна зависимост – постоянната интоксикация инхибира ензимните клетъчни системи, забавя метаболитните процеси в тях и води до масивна клетъчна смърт;
• Тежки инфекции на нервната система (HIV, късни форми на сифилис, вирусен енцефалит) – вируси и бактерии разрушават клетъчните стени, спират притока на хранителни вещества в нервните клетки, поради което те също умират;
• Травматично увреждане на мозъка. Възниква директно унищожаване на области на кората или изключване на техните функции.

Различните форми на деменция са тясно свързани помежду си

Причинните фактори често се комбинират и причиняват смесено увреждане на мозъка. При болестта на Алцхаймер не винаги причините са толкова смесени и многобройни.

Разлики в симптомите

Разликите между деменцията и болестта на Алцхаймер могат да се видят в разнообразието от клинични признаци.

Първите симптоми на болестта на Алцхаймер изглеждат безобидни на пръв поглед. Обикновена забрава, затруднено усвояване на нова информация, забавяне – тези симптоми не се възприемат от пациента и неговите близки като нещо патологично, а се приписват на характеристиките на възрастта и характера, или че се дължат на умора. Признаците на заболяването нарастват постепенно в продължение на много години.

Деменцията, която не е свързана с болестта на Алцхаймер, често се развива в напълно различни сценарии:

• Съдова деменция се появява след големи инсулти, свързани с високо кръвно налягане. На първо място, вниманието се насочва към многобройните симптоми на сърдечни заболявания и признаци на загуба на определени мозъчни функции, например мускулна слабост в едната половина на тялото.

Хората около вас забелязват потискането на вашите мисловни способности много по-късно

• Деменцията, дължаща се на болестта на Пик (дегенерация на темпоралните и фронталните дялове на мозъка) обикновено е незабавно придружена от двигателни нарушения, повишен мускулен тонус и промени в говора. В допълнение към забравянето, психиката се променя значително, пациентите стават изключително раздразнителни, импулсивни и понякога агресивни.
• Деменцията, дължаща се на болестта на Джейкъб, се свързва с появата на чужд прионов протеин в мозъка, който бързо разрушава нервните клетки. Болестта бързо прогресира. В началото преобладават конвулсивни потрепвания на мускулите и болката може да ви безпокои. Явната деменция е късен признак на патологията.
• Деменцията при болестта на Хънтингтън също не се появява веднага. Първоначално пациентите се консултират с лекар за крампи в краката и ръцете в сравнително млада възраст (от 20 до 50 години). Характерни са и постоянните натрапчиви движения (трохея), които не могат да бъдат преодолени със силата на волята.
• Деменция поради паркинсонизъм. На първо място, страдат двигателните функции – ръцете и краката треперят силно, движенията се забавят, мускулите стават прекалено напрегнати. На пациентите им е трудно да се движат и да се грижат за себе си.

Симптомите на деменция стават забележими дори на фона на тежкото двигателно увреждане

Когато се появят първите признаци на заболяването, трябва незабавно да се консултирате с невролог или психиатър в специализирана клиника. Прогресията на заболяването може значително да се забави и състоянието на пациента да се облекчи.

Каква е разликата в лечението и профилактиката при деменция и болест на Алцхаймер?

Лечението на деменция забавя прогресията на заболяването, въпреки че не може да го излекува напълно. Медикаментозното лечение се предписва в зависимост от вида на идентифицираното нарушение.

При болестта на Алцхаймер се назначават лекарства за намаляване тежестта на когнитивното увреждане. При използване на лекарства паметта временно се подобрява, съпътстващите поведенчески разстройства частично отслабват и способността за самообслужване се увеличава. Лечението намалява тежестта върху роднините, които се грижат за пациента.

При деменция с първични съдови нарушения се предписват лекарства за възстановяване на нарушеното кръвообращение в мозъка. Вазодилататори, антихипертензивни и разредители на кръвта временно стабилизират заболяването.

При инфекциозни лезии на мозъка основата на терапията са антивирусни и антибактериални лекарства, както и лекарства, които повишават собствения имунитет.

Не е разработена специфична профилактика на деменцията и по-специално на Алцхаймер. Само токсичните форми на деменция, свързани с употребата на психоактивни вещества и тютюнопушенето, могат да бъдат предотвратени.

Препоръките за избягване на деменция и Алцхаймер се свеждат до предотвратяване на хронично отравяне с алкохол, лекарства и тяхното разрушително въздействие върху мозъчната тъкан. Дори и при възстановяване от различни видове зависимости, остава повишен риск от последствия и усложнения през целия живот. Често се развиват когнитивни и поведенчески разстройства, заради което страда интелекта.

При първите признаци на такива нарушения трябва да се свържете с професионалисти, за да избегнете бързо влошаване на състоянието и да удължите периода на леки промени за дълго време.

Накратко – има ли разлика между деменция и болест на Алцхаймер?

Може да се каже, че няма разлики за пациента и неговите близки. Специалистите все още се нуждаят от тънкости в разбирането на причините за деменцията, нейната патогенеза и диагностични характеристики.

Кои лекари лекуват деменция

Има мнение, че тъй като деменцията при възрастните хора не може да се лекува, няма смисъл да се губи време за това. Отчасти това е причината болният човек да попадне на преглед твърде късно, когато патологичните промени са достигнали критични нива.

В същото време, колкото по-рано се установи причината за когнитивното увреждане, колкото по-навреме лицето започне лечение, толкова по-възможно става рисковите фактори да се коригират. Така ефективността на терапията е по-висока и възрастният човек може да води по-активен и познат живот по-дълго време, като има по-малка зависимост от външна помощ.

Кога да се потърси помощ от лекар?

Помислете за посещение при лекар, ако:

• Появява се и се увеличава нетипична преди това забрава. Необходими са допълнителни мерки за запомняне на обичайното количество информация (например водене на бележки);
• Възрастен човек по-често ви моли за помощ при решаването на проблеми, с които преди това се е занимавал сам (например плащане на комунални услуги, правене на покупки, планиране на пътувания);
• Ваш любим човек започва да казва едно и също нещо отново и отново или задава един и същ въпрос няколко пъти, често бърка датата и се обърква, когато отговаря на въпроси;
• Черти на характера или промяна в настроението – възрастният човек изглежда депресиран, отказва да участва в нормални развлекателни дейности (например прекарване на времето заедно), тревожи се за дреболии, става чувствителен, упорит;
• Спира да се грижи за себе си, за него става по-трудно да поддържа ред у дома.

Кой още лекува пациентите с деменция?

Деменцията възниква поради заболявания на мозъка, които се лекуват от невролог. И е важно да се разбере, че съпътстващите заболявания, свързаните с възрастта промени в тялото и функциите на отделните вътрешни органи, дори и приема на предписаните лекарства могат значително да повлияят на тежестта на проявите на деменция и да ускорят хода на заболяването. Затова помощта на гериатрите става безценна при такива пациенти.

Гериатрите са широкоспектърни лекари

Те са подобни на педиатрите, но специализирани в свързаните с възрастта промени в тялото и работещи с хора в напреднала и сенилна възраст. Като се има предвид разпространението на деменция сред възрастните хора, гериатрите са в състояние бързо да преценят състоянието на когнитивната сфера, да оценят риска от възможна деменция, да предпишат необходимото допълнително изследване и в определена ситуация да назначат необходимите лекарства.

Деменцията протича по различен начин при всеки пациент

При значителна тежест на разстройствата на настроението и поведението (агресия, суицидни мисли, налудни идеи, които значително нарушават качеството на живот на пациента и околните), както и при решаване на правни въпроси, свързани със състоянието на пациента (напр. , необходимост от установяване на правоспособност), се изисква консултация с психиатър.

Като цяло, мултидисциплинарното управление на пациентите е обичайна практика, когато лекари от различни специалности участват в лечението на различни етапи.

Често може да срещнете нежеланието на пациента да отиде на лекар. Какво трябва да направите?

Първо, не трябва да фокусирате вниманието му върху увреждане на паметта, говорейки за деменция или слабоумие, тъй като това плаши хората, които не искат да бъдат считани за умствено увредени. Но търсенето на съвет от невролог или гериатър се възприема много по-спокойно, защото причината да отидете на лекар може да бъде проверка на общото състояние на тялото.

Как да се подготвим за консултация невролог при съмнение за деменция?

Носете със себе си медицински документи и извлечения с информация за предишни прегледи. Много е важно да вземете със себе си изображения с ядрено-магнитен резонанс на мозъка, ако вече сте направили такива (това може да са изображения на филм или, още по-добре, на диск; може да се наложи лекарят на място да оцени специфични промени в определени части на мозъка).

Носете на срещата си списък с всички лекарства, които приемате с дозите, които са назначени. Често пациентът може да се обърка на срещата, което допълнително се улеснява от увреждането на паметта. Важно е лекарят да знае за всички лекарства, дори ако според пациента те не са свързани с функционирането на нервната система или ги приема без лекарско предписание (включително билки, витамини, хранителни добавки).

По-добре е човек с нарушена памет да бъде придружен на срещата от близък, който може да изясни информацията и, ако е необходимо, да помогне за последващото изпълнение на медицинските предписания.

Ако имате зрителни или слухови увреждания, трябва да носите работещ слухов апарат и очила за четене, тъй като по време на прегледа ще трябва да изпълнявате различни задачи според инструкциите на лекаря, включително тестове за четене и рисуване.

Скрининг за деменция

Състои се от няколко компонента, всеки от които е важен по свой начин.

• Клиника: включва събиране на оплаквания и информация за последователността на симптомите, предишни заболявания, както и медицински преглед с когнитивно (невропсихологично) изследване. Лекарят разговаря с пациента, оценява различни когнитивни функции, иска да се изпълнят задачи, които предоставят информация за тежестта и естеството на когнитивното увреждане,
• Лабораторни резултати: изследвания на урина и кръв. Те са необходими не толкова за потвърждаване на заболяването, колкото за изключване на причини, които допълнително влошават когнитивния статус.
• Инструментално изследване: Най-важната част от диагностицирането на когнитивни разстройства и деменция е ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) на мозъка. Ако има абсолютни противопоказания за ЯМР (наличие на чужди метални тела в тялото, пейсмейкър, който не е съвместим с ЯМР), може да се направи компютърна томография (КТ) на мозъка. В зависимост от показанията могат да бъдат предписани допълнителни методи за изследване за оценка на работата на сърцето, кръвоносните съдове и други вътрешни органи.

Лечение на деменция

Лечението на деменция и когнитивно увреждане ще зависи от вида на заболяването, неговия стадий, естеството и тежестта на клиничните симптоми и винаги включва комбинация от лекарствени и нелекарствени подходи.

Нелекарствените подходи включват определяне на нуждата на пациента от външни грижи и организирането им. Например, на етап лека деменция е необходим механизъм за наблюдение приема на лекарства и други медицински предписания, а когато състоянието се влоши, наблюдение или помощ при по-прости задачи, включително хранене, поддържане на лична хигиена и осигуряване на безопасност.

Най-важните компоненти на лечението са:

• Спазване принципите на здравословното хранене. Редовно хранене с високо съдържание на протеини, растителни фибри, витамини, прием на достатъчно течност (поне 1,5-2 литра на ден), избягване на алкохол. Ако е възможно, трябва да се придържате към средиземноморската диета;
• Високо ниво на физическа активност. При по-лесни етапи се препоръчва извършване на лечебна гимнастика, аеробни видове физическа активност и с напредване най-малко редовно ходене с удобно темпо;

• Когнитивното обучение и когнитивната стимулация са изпълнение на упражнения за трениране на паметта, мисленето, вниманието и фините двигателни умения. Важно е човек сам да върши цялата налична домакинска работа – това ще насърчи по-голяма когнитивна активност и ще забави загубата на независимост;

• Осигуряване на психологически комфорт и спокойна среда, поддържане на дневен режим (това е особено важно при развитието на поведенчески разстройства – психическа възбудимост, агресия, нарушения на съня).

Медикаментозната терапия при диагностицирана деменция включва предписване на специфични лекарства против деменция

В зависимост от диагнозата, това може да е инхибитор на ензима ацетилхолинестераза или блокер на глутаматния NMDA рецептор. С напредване на деменцията лекарствата от тези две групи често се използват в комбинация, което спомага за повишаване ефективността на терапията.

Тези лекарства могат да намалят тежестта не само на когнитивните, но и на други симптоми на деменция, включително емоционални и поведенчески разстройства.

В същото време изборът на лекарство за първоначална терапия, неговата дозировка и необходимостта от други симптоматични лекарства се определят само от лекуващия лекар; това ще избегне или намали вероятността от странични ефекти и нежелани лекарствени взаимодействия.

Важно е терапията с лекарства против деменция да се провежда дълго време (най-често за цял живот). Внезапното спиране на лекарствата без консултация с вашия лекар може да доведе до бързо влошаване на състоянието, без да се повтори, когато терапията се поднови.

Много е важно да разберете, че само лекарят трябва да избира лекарства!

В крайна сметка само той знае пълната медицинска история на пациента и характеристиките на тялото му, знае как реагира на определени лекарства, какви съпътстващи заболявания има и взема предвид взаимодействието на лекарствата помежду си. Освен това не само предписването, но и корекцията и особено спирането на лекарствата трябва да се извършва само със съгласието на лекаря. В случай на деменция, самолечението може да бъде опасно за живота и здравето на пациента.

Усложнения на деменцията

Тъй като деменцията прогресира, тя може да бъде придружена от развитието на множество усложнения, допринасящи за дисфункция на вътрешните органи, обостряне на хронични заболявания и влошаване на общото състояние. Най-честите усложнения на деменцията включват:

• Прогресивна загуба на самообслужване. С нарастване тежестта на състоянието болният не може да се грижи за себе си дори за такива дреболии като ходене до тоалетна, сресване на косата, миене на зъбите и обличане.
• Проблеми със сигурността. Нарушената памет, ориентация, способност за мислене и концентрация постепенно правят опасни най-обикновените ежедневни дейности – като шофиране, готвене, самостоятелно ходене.
• Обостряне на хронични заболявания. Финото развитие на деменция често остава незабелязано от другите. В същото време способността за спазване на лечението на хронични заболявания страда – внезапни скокове на кръвното налягане, кръвната захар, стомашни проблеми – могат да възникнат само защото възрастния човек не е в състояние да следва препоръките на лекаря.

Проблеми с храненето

Независимо от причината за деменцията, много пациенти изпитват промени в начина на хранене (хранителните навици се променят, забравят да ядат, не изпитват жажда, отказват да пият вода и не могат да си приготвят питателна храна). Всичко това води до недохранване – т.е. хранително разстройство, придружено от липса на хранителни вещества, витамини и микроелементи, необходими за живота. В по-късните етапи, дори и при външен контрол върху диетата и приема на храна, могат да възникнат проблеми с дъвченето и преглъщането.

• Пневмонията най-често е резултат от затруднено преглъщане, когато храната попадне в дихателните пътища. Запушването на дихателните пътища нарушава дихателните процеси, причинявайки възпаление в белите дробове, което драстично влошава общото състояние.
• Рани от залежаване. Нарушената способност за самостоятелно придвижване приковава пациентите с деменция към леглото. Рискът от рани от залежаване се увеличава при наличие на захарен диабет, болест на Паркинсон или предишен инсулт.

Прогноза за живот с деменция

Прогнозата при деменция ще зависи от много фактори, включително вида на заболяването, наличието на допълнителни фактори, които влияят отрицателно върху общото физическо или психическо състояние, както и качеството на грижите. При невродегенеративните заболявания курсът обикновено е постоянно прогресиращ. Но при деменция, която се е развила в резултат на непрогресивно заболяване (предходно и лекувано инфекциозно заболяване, нараняване на главата), ходът на когнитивното увреждане е стационарен. При правилна грижа пациентите остават стабилни за дълго време.

Предотвратяване на деменция

Въпреки че няма 100-процентов начин за предотвратяване на деменцията, следването на тези стъпки ще ви помогне да запазите здравето на мозъка възможно най-дълго:

• Поддържайте мозъка активен. Както продължителността на образованието в детството, така и високите нива на когнитивно натоварване в по-късен етап от живота намаляват риска от деменция и забавят скоростта на нейното прогресиране.

Важно е както общото ниво на когнитивно натоварване – участие в дейности извън дома (посещение на изложби, събития, общуване с други хора), така и когнитивното обучение – изпълнение на различни упражнения за трениране на паметта и други когнитивни функции (четене, решаване на кръстословици и судоку, пъзели и много други).

• Поддържайте високо ниво на физическа активност. В съответствие с препоръките на СЗО се считат за достатъчни най-малко 150 минути физически упражнения, съответстващи на аеробна физическа активност (при този вид упражнения човек изпитва прилив на топлина, пулсът се увеличава до 110-130 удара в минута). Аеробните дейности включват танци, бягане, ходене с високо темпо, плуване и кънки. Важно е продължителността на едно натоварване да не бъде по-малко от 30-40 минути.

Спрете да пушите и да пиете алкохол

• Следвайте принципите на здравословното хранене. Доказано е, че най-нисък риск от деменция се наблюдава при хора, които консумират много зеленчуци и плодове, зърнени храни, ядки, храни, съдържащи омега-3 полиненаситени мастни киселини (риба и морски дарове, растителни масла – зехтин, ленено семе, рапица), биофлавоноиди (горски плодове, чай, кафе, черен шоколад). Струва си да ограничите храните с високо съдържание на захар, сол и животински мазнини (силно преработените храни – колбаси, бързо хранене, полуфабрикати – се считат за особено вредни).
• Правете редовни медицински прегледи за идентифициране и лечение на хронични заболявания – хипертония, диабет, висок холестерол, атеросклероза, сърдечни заболявания.
• Следете теглото си. Ако сте с наднормено тегло, помислете как да го коригирате.
• Не забравяйте за психо-емоционалното състояние. Ако имате повишена тревожност или лошо настроение, използвайте методи за психорелаксация и не избягвайте незабавното търсене на медицинска помощ.
• Поддържайте добро качество на съня. Спете поне 7 часа на ден и поддържайте добра хигиена на съня. В случай на тежки нарушения на съня, хъркане или сънна апнея, свържете се със сомнолог, за да изберете терапия.
• Коригирайте проблемите си със слуха. Доказано е, че носенето на слухов апарат при хора със загуба на слуха намалява риска от деменция до нивото на хората с нормален слух.

Предупреждение

Ако забележите подобни симптоми, консултирайте се с вашия лекар. Не се самолекувайте, дори и при най-малко съмнение за деменция – това е опасно за вашето здраве!

Източник: www.iris.who.int, https://s.shopeee.com/ZJ97