Невроза симптоми, видове неврози, лечение на невроза

Има ли нещо общо между страхова невроза и паник атака? Невроза и неврастения едно и също ли е? Може ли неврозата да бъде провокирана от умора?

Отговор на тези и други въпроси за състоянието невроза ще намерите в днешната статия.

Астеничната невроза (или неврастения) е състояние на повишена умора и изтощение на нервната система, което възниква в резултат на продължително психическо или физическо натоварване.

Патологията невроза възниква в отговор на отрицателното въздействие на външната среда. Състоянието често се свързва със съвременния начин на живот, при който високите изисквания към продуктивността и постоянното информационно претоварване водят до претоварване на нервната система. Възрастта на хората, които най-често се сблъскват с този проблем, е средно от 27 до 62 години.

Патологията може значително да намали качеството на живот на човека, да повлияе на неговия успех в работата, обучението и отношенията с другите хора.

Свикнали сме да подхвърляме думите „истерик“, „неврастеник“ и „психопат“, с повод и без повод. Често забравяме обаче, че използваме медицински термини като ругатни или дори подигравки. Междувременно в тези определения няма нищо смешно.

Невроза

Неврозата може да бъде описана накратко, както следва:

• Това е нервно изтощение, дългосрочно хронично разстройство, което може да се развие на фона на стрес или травматично събитие.
• Личността на пациент, страдащ от невроза, обикновено не претърпява големи промени. Човекът поддържа критично отношение към болестта и може да контролира поведението си.
• По правило неврозата се проявява чрез вегетативни, соматични и афективни разстройства.
• Това е обратимо (лечимо) заболяване.

Най-често срещаните видове невроза са:

• неврастения (астенична невроза, синдром на умора);
• истерия (истерична невроза);
• различни фобии (страхове, панически атаки – страхова невроза) и обсесивни състояния (обсесивна невроза).

Една от основните причини за възникване на невроза е стресът в най-широкия смисъл на думата, било то заради травма от детството, неблагоприятен климат в семейството, криза на работното място, нервно пренапрежение, междуличностен конфликт или емоционален шок.

Причини за невроза и рискови групи

Усещането за преумора е доста често срещано явление за повечето съвременни хора, занимаващи се с интелектуален или физически труд, домакинска работа и учене. Мозъчна атака, бързане да се довърши важен проект, изпити, грижи за болно дете – всяко продължително прилагане на физически и умствени усилия може да доведе до преумора. На здравия човек му е достатъчно да отиде на почивка или просто да се наспи добре, да прехвърли част от работата на колеги или близки, за да възстанови силите си.

Друго нещо е преумората с неврастения, която е постоянна и не изчезва след почивка или промяна в дейността

Неслучайно това заболяване в специализираната литература се придружава от термините „синдром на прегаряне“, „синдром на хроничната умора“, „синдром на мениджъра“.

Тези имена са по същество едно и също заболяване – астенична невроза и характеризират основните му характеристики:

• наличието на специфични черти на характера на пациента;
• фактори, засягащи психиката, които дават тласък на развитието на болестта;
• постоянно чувство на преумора;
• невъзможността да се възстанови физическата и интелектуалната форма по обичайния начин, дори с помощта на дълга почивка.

Заболяването се наблюдава както при деца, така и при възрастни хора, като по-често се диагностицира при силния пол поради по-голямата им натовареност.

Не всеки човек става неврастеник, дори при огромни натоварвания и стрес

Най-често астеничната невроза засяга хора със следните характеристики на характера и начин на живот:

• с астеничен тип характер, основните черти на който са уязвима гордост, преувеличено чувство за собствена малоценност, изолация, срамежливост, раздразнителност, дисфункция на вегетативната нервна система, подозрителност, тревожност, повишено изтощение;
• онези, които съзнателно пренебрегват правилната почивка и са работохолици;
• хора, които не знаят как правилно да организират работния процес;
• такива, които се стремят да доведат работата до съвършенство, дори до пропускане на срокове за нейното изпълнение и са перфекционисти;
• свръхотговорни, стремящи се на всяка цена да свършат работата в срок и по възможност по-добре от очакваното;
• натоварени с огромно количество грижи – работещи на няколко места, студенти с почасова работа, домакини с деца и болни възрастни роднини и др.

Описаното може да бъде резултат от личностни черти или твърде строго възпитание

То може да се появи и заради прекомерни изисквания или наследственост към астения. Хората с невротични черти на характера са рискова група за възникване и развитие на астенична невроза, но не е достатъчен само психотропен фактор, който да даде тласък на появата на заболяването.

Още отрицателни въздействия, които повишават риска от невроза

В допълнение към психотипа на личността, основните причини за астеничната невроза се крият в отрицателното въздействие на ендогенни или екзогенни фактори върху човешката психика:

• прекомерен физически или интелектуален стрес, водещ до изтощение на нервната система;
• наднормени изисквания от ръководство, колеги, роднини, прекомерна критика от тяхна страна, допринасяща за развитието на комплекс за малоценност;
• нездравословна среда (предразсъдъци, тормоз) на работното място, в учебното заведение или в семейството, среда в която човек е постоянно в очакване на скандал, обида или физическо насилие;
• работа или обучение в силно конкурентен колектив и на място, което не предоставя възможност за пълноценна почивка и релакс;
• неправилен избор на вид дейност, образование, включително по настояване на родители или други роднини, необходимостта човек да се занимава с нелюбими дейности;
• хронични болести, които отслабват здравето и усложняват изпълнението на професионалните задължения;
• ендокринни заболявания, които нарушават баланса на автономната нервна система;
• стимулиране на нервната система с алкохол и наркотици;
• нездравословен, заседнал начин на живот, неправилно хранене, затлъстяване, водещо до метаболитен и хормонален дисбаланс;
• дългосрочни финансови проблеми, причиняващи чувство на неадекватност.

Неврастенията може да бъде следствие от травматични мозъчни наранявания и вродени нарушения на нервната система

Например, дете, което от ранна възраст е било наблюдавано от невролог с диагноза разстройство с дефицит на вниманието и вегетативно-съдова дистония, е по-податливо на неврастения.

Генетиката е решаваща. Ако пациентът е имал роднини с психични разстройства, рискът от невроза се увеличава.

Невроза: етапи на развитие

В първия стадий се наблюдават следните симптоми: лека умора и раздразнителност, понякога безсъние, слабост и затруднена концентрация. Тези симптоми изчезват след добра нощна почивка или кратък сън, но могат да станат хронични, ако стресът не се управлява правилно.

При втория етап на неврастенията симптомите са по-сериозни: нарушение на паметта, нарушения на съня и чувство на постоянна умора. Хората изпитват проблеми със социалната адаптация, тяхното емоционално и физическо състояние значително влияе върху качеството им на живот.

В третия стадий симптомите прогресират: силно изтощение, дълбоко нарушение на съня, депресия, тревожност. В този случай е необходима професионална намеса и лечение, за да се предотврати по-нататъшно влошаване на състоянието.

Видове невроза

• Неврастения – възниква в резултат на невъзможност за общуване и преодоляване на бариерите в общуването. Тази невроза води до проблеми в междуличностните отношения и дори социална изолация. Симптоми на неврастения: раздразнителност при най-малката провокация, умора, неспособност за концентрация, както и безсъние, главоболие и болки в сърцето, стомашно-чревни смущения, намалена сексуална функция.
• Хистерична невроза (хистерия) – проявява се под формата на истерични пристъпи и най-често се наблюдава при жените. Развитието на истерията се провокира от такива черти на характера като разглезено поведение, капризност, отхвърляне на критика, твърде високо самочувствие и завишени претенции. Истерията най-често започва, когато човек, страдащ от такава невроза, се опитва да постигне нещо въпреки мнението на другите, или иска да се отърве от нежелана отговорност или предполагаеми несправедливи изисквания и обвинения срещу него. Симптомите на истерията са: сълзи, припадъци, виене на свят, гадене и повръщане, конвулсии, загуба на глас.
• Обсесивно-компулсивна невроза (психастения) – когато се появяват натрапчиви тревожни мисли и страхове. За да намали по някакъв начин безпокойството, човек си измисля свои собствени правила и ритуали, които се повтарят ежедневно в поведението му. Симптоми на психастения: постоянна тревожност, психическо напрежение и раздразнение поради невъзможността да се извърши ритуалът, изключителна предпазливост и педантичност.
• Фобийната (страхова) невроза е необясним и силен страх, който човек изпитва пред някакви конкретни обекти или ситуации.
• Хипохондрична невроза – проявява се като изключителна загриженост за собственото здраве. Човек непрекъснато търси и открива симптоми на една или друга въображаема болест, изпитва болезнени усещания по цялото тяло (фантомна болка), посещава лекари.
• Депресивна невроза – нейните симптоми: депресивно състояние, депресия, рязко намаляване на жизнеността, загуба на интерес към живота и мисли за самоубийство.

Повечето хора са склонни към неврастения, фобийни и депресивни неврози. Емоционалните хора и творческите личности също страдат от истерия. При възрастните хора най-често се открива хипохондрична невроза.

Невроза симптоми

Често срещан симптом на неврастения е главоболие, което се влошава към края на деня. Неговата отличителна черта е натиск в областта на главата, подобен на ефекта на невидима каска.

Друг симптом е световъртеж. Появява се след прилив на емоции, физическа активност или промяна на времето.

Когато човек с неврастения е притеснен, пулсът се учестява, кръвното налягане се повишава, цветът на кожата се променя (почервенява или бледнее). Усеща как сърцето му бие и има натискаща или пронизваща болка в гърдите.

При неврастения се наблюдават симптоми на стомашно-чревни нарушения

Такива са киселини, оригване, загуба на апетит, тежест в корема, повишено образуване на газове, случайни епизоди на диария или запек.

В допълнение, пациентите имат намалено сексуално желание, а по време на периоди на възбуда желанието за уриниране става по-често (полакиурия). Мъжете могат да получат преждевременна еякулация.

Повишената чувствителност, нестабилните емоции и прекомерната възбудимост са признаци на хиперстеничната форма на неврастения. Болните лесно губят търпение и проявяват агресия към колеги и близки. Те се дразнят от всякакъв външен шум, звук, разговор, големи тълпи от хора или бързо движение наоколо. На такива хора им е трудно да се концентрират върху работата, затова и тяхната производителност значително намалява.

Пациент с хиперстенична неврастения лесно се разсейва, често напуска работното място и реагира на звуци. Той трябва да положи допълнителни усилия, за да се върне към задачата.

Хората с подозрителен характер страдат от хипостенична форма на неврастения. Признаци на тази форма на патология:

• физическа и психическа слабост;
• апатия;
• лошо настроение;
• загуба на интерес към всичко.

Пациентите могат да се чувстват депресирани и тревожни, но такива прояви обикновено не са типични за тях. Ниският емоционален фон е придружен от забележима астения, изразяваща се в емоционална нестабилност и склонност към сълзливост.

Симптоми и признаци на астенична невроза – обобщено

Опитните специалисти са в състояние да идентифицират астеничната невроза в ранния стадий на нейното появяване. Симптомите на заболяването зависят от неговата клинична форма. Общи признаци за наличие и развитие на неврастения са следните симптоми, характерни за всички фази:

• бърза физическа и умствена умора, намалена работоспособност поради затруднена концентрация;
• повишена тревожност и раздразнителност, внезапни промени в настроението;
• главоболие с дифузен характер, което се появява вечер и се характеризира с усещане за притискане;
• замаяност, възникваща по време на физическо и нервно пренапрежение с усещане за въртене в главата, а не на обектите в зрителната зона;
• сърдечно-съдови нарушения – пронизваща или натискаща болка в областта на сърцето, артериална хипертония, сърцебиене, тахикардия, бледност или зачервяване на кожата дори при леко вълнение;
• диспептични разстройства – тежест в стомаха, киселини, оригване, метеоризъм, както и запек и диария без промяна на менюто и диетата;
• влошаване или обостряне на апетита;
• повишено желание за уриниране в напрегната ситуация;
• намалено либидо при мъже и жени, еректилна дисфункция, преждевременна еякулация при мъжете;
• нарушения на съня.

Ако лечението не започне навреме, заболяването се развива със засилване на симптомите и преминаване в друга, по-тежка форма.

Хиперстенична форма

Първата фаза на астеничната невроза се характеризира с доминиране на възбудимост, раздразнителност и емоционална нестабилност. Неврастеничният човек не е сдържан в емоциите, повишава гласа си в нормален разговор, крещи по време на спор или кавга и си позволява да използва обиди. Разсеяното внимание на болния води до намаляване на производителността на всякакъв вид дейност, тъй като той постоянно губи ума си от дразнители и трудно се връща към работния процес. Пациентът е преследван от сънища, свързани с дневните събития и проблеми. Трудно заспива, често се буди, а сутрин се чувства изтощен и неотпочинал.

Раздразнение и слабост

Това е следващата фаза на заболяването, ако в първата не е проведено адекватно лечение. От името става ясно, че етапът се характеризира с повишена раздразнителност на фона на нарастващо умствено изтощение. Лесно възбуден по каквато и да е причина, пациентът след краткотраен ярък изблик се чувства безсилен. Състоянието на възбуда се заменя с чувство на негодувание и плач. Концентрацията е трудна, напрягането причинява умора, главоболие и други болезнени усещания с различна локализация. Многократното отвличане на вниманието от работния процес с желание за почивка не облекчава умората, а връщането на работа не носи очакваните резултати. Това води неврастеника до силно психическо изтощение.

Хипостенична форма

Може да се развие като следваща фаза на астенична невроза или да се появи веднага при хора с астеничен психотип. На този етап пациентът с неврастения страда от умствена и физическа слабост, летаргия, лошо настроение, липса на интерес към каквато и да е дейност и пасивност. Чувството на тъга и безпокойство го преследва непрекъснато, причинявайки му емоционална нестабилност. Неврастеничният човек е склонен към сълзливост, обидчивост и здравословни оплаквания. Съсредоточен върху усещанията си, той не може да се концентрира и да извърши сравнително елементарни интелектуални задачи или физическа работа. Астеничната невроза може да бъде както самостоятелно заболяване, така и предвестник или проява на по-сериозни, трудни за лечение психични разстройства – шизофрения, атипична депресия. Неврастенията може да бъде и симптом на соматични заболявания – ХИВ, туберкулоза, онкология и др. Ето защо е толкова важно да се консултирате със специалист навреме, когато се появят първите признаци на заболяването. Опитен психиатър или психотерапевт може да разграничи това разстройство от другите заболявания и да предпише ефективно лечение с траен положителен терапевтичен резултат.

Диагностика на невроза

Подходът към диагностицирането на неврастенията трябва да бъде изчерпателен.

Първата стъпка е разговор между лекар и пациент. По този начин лекарят получава информация за симптомите, тяхната честота и продължителност и причините за влошаване на състоянието. Лекарят трябва да определи какви стресови ситуации и промени в начина на живот влияят на емоционалното състояние на пациента.

Психологическите тестове (скала за обща умора, тест за депресия и тревожност) са важна част от диагностиката. С тяхна помощ може да се да оцени нивото на психически дисбаланс на пациента. Тези начини помагат да се видят симптомите на неврастения и да се разбере колко тежки са те.

За пълната картина обаче са необходими биомедицински диагностични методи. Лабораторните кръвни изследвания ще покажат анемия, а измерване на кортизола и адреналина ще помогне да се определят нивата на стрес.

Използвайки неврофизиологични методи (ЕЕГ и ЯМР), лекарят ще изследва функционирането на мозъка. Промяната в структурата му може да причини неизправност в нервната система.

Важен компонент на диагнозата е физическият преглед. Позволява да се открият физически прояви на неврастения: мускулна слабост, треперене, промени в отговор на стимули.

Терапевтични мерки при неврози

Лечението на неврозите се извършва както с лекарства (транквиланти, антидепресанти, „леки“ невролептици, витаминотерапия и др.), така и чрез използването на различни психотерапевтични техники, насочени към деактуализиране на стресовите фактори и стимулиране на ресурсите на индивида ( психодинамични, когнитивно-поведенчески).

Психотерапията е много ефективна в сравнение с медикаментозното лечение. Само психотерапевтите лекуват неврози.

Разбира се, процесът на лечение е труден както за пациента, така и за лекуващия лекар. Невъзможно е самостоятелно да се реши проблемът с неврозата, тъй като пациентът не е в състояние обективно да идентифицира причините за заболяването и следователно не може да ги елиминира. Само професионалните психотерапевтични техники могат да имат желания ефект и да коригират състоянието. Психотерапията позволява на пациента да изрази правилно съществуващите чувства, да ги осъзнае и да преосмисли целия запас от негативни преживявания, които е натрупал. Психотерапията позволява да се разбере причината за неврозата, да се осъзнаят страховете, да се научи пациента да гледа положително на себе си и на света, да неутрализира тревожните състояния и да спре пристъпите на паника.

Към кои лекари да се обърнете за помощ?

Ако сте уморени и стресирани, консултирайте се с невролог или психотерапевт:

Неврологът диагностицира и лекува заболяванията на нервната система.

Психотерапевтът помага да се разберат психологическите причини за проблема.

Лечение на невроза

Ключовият метод в борбата с неврастенията е медикаментозното лечение за нормализиране на дейността на нервната система. На пациентите се предписват антидепресанти, анксиолитици и ноотропи за подобряване на настроението, облекчаване на тревожността и подобряване на когнитивната функция. Самолечението с такива лекарства обаче може да доведе до нежелани странични ефекти.

Физическата активност ще облекчи симптомите на неврастения. Редовните разходки, спорт, йога, плуване подобряват състоянието на тялото и укрепват нервната система. При физическа активност се произвеждат ендорфини – хормони на радостта. Помагат за справяне с депресията.

Психотерапията е следващият етап от лечението на неврастенията. Подходящи са всякакви методи: когнитивно-поведенческа терапия, психоанализа, гещалт терапия. Психотерапията ще помогне да се разберат причините за лошото здраве, за да може постепенно да се подобри.

Особено внимание трябва да се обърне на храненето. То трябва да е рационално. Към менюто се включват храни, богати на витамини и минерали: плодове, зеленчуци, ядки, риба, мляко. Такова хранене укрепва тялото, включително и нервната система.

Техниките за релаксация, дихателните упражнения и медитацията помагат за ефективно справяне със стреса. Подобряват общата психо-емоционална стабилност, което е важно за лечението на неврастенията.

Методи за лечение, използвани от психотерапевтите при лечението на неврози

• Ериксонова хипноза – пациентът се въвежда в хипнотичен транс, който активира неосъзнатото, което е най-важният ресурс за решаване на поведенчески проблеми и премахване на симптомите на нервно изтощение.
• Метод на десенсибилизация и терапия с движения на очите – под ръководството на специалист се извършва метод, който позволява на психиката да преработи травматичните преживявания и да започне естествен процес на неутрализиране на негативните преживявания вследствие на невроза, страх, нервно изтощение и психологическа травма.
• Поведенческа психотерапия – в процеса на консултация с психотерапевт се моделират оптималните поведенчески умения на пациента, като се обучава на ефективен самоконтрол.
• Когнитивна психотерапия – специалистът коригира възприятието и реакцията на пациента към ситуация, която предизвиква у него пристъпи на паника, страх и нервно изтощение.
• Психодинамична психотерапия – по време на психотерапевтични сесии се изследва системата от ценности, нужди и поведение на човека, за да се формира ново положително разбиране за събитията и процесите, протичащи с него, и около него.
• Интегративната трансперсонална психотерапия е комбинация от елементи на дихателни техники, телесно-ориентирана терапия, арт терапия, психосинтез и психологически консултации, които водят до промяна в жизнената позиция на пациента по отношение на конкретни психотравматични ситуации.

Лечението на неврозите включва и обучение на пациентите на умения за релаксация, саморегулация, спазване на определена диета и дневен режим и извършване на физически упражнения, включително програми на така наречената кинезиология, акупунктура и билколечение.

Само компетентен специалист с богат опит и познания ще може да определи истинските причини за разстройството и да помогне на пациента. Хубавото е, че страдащите от неврози са критични към състоянието си и доброволно се опитват да си помогнат всячески. Неврозите са обратими заболявания. С правилен и комплексен подход човек може да се отървете от тях веднъж и завинаги.

Усложнения при невроза

Намалено качество на съня. Постоянното чувство на умора пречи на правилната почивка. Невъзможност за сън, повишената избухливост и намалената концентрация са само част от последствията, с които страдащите от неврастения трябва да се сблъскат.

Психосоматични заболявания. Постоянният стрес и депресия могат да доведат до развитие на сериозни заболявания:

• пептична язва;
• артериална хипертония;
• сърдечно заболяване.

Намален имунитет. Постоянният стрес и умората отслабват тялото, което го прави по-уязвим към вируси и инфекции. Редовните настинки и грип стават спътници на човек, страдащ от неврастения. Това усложнява възстановяването и удължава възстановителния период.

Намалена социална активност. Пациентите с неврастения избягват дейности поради страх от преумора. Това води до социална изолация, влошава психологическото състояние на пациента и забавя оздравителния процес.

Профилактика при невроза

Общуването с близките играе ключова роля в превенцията на неврастенията. Разговорите със семейството и приятелите помагат за изразяване на емоции и споделяне на товара, както и за намаляване нивото на психологически натиск.

Физическата активност е чудесен начин за освобождаване от натрупаното напрежение. Здравословните храни, богати на витамини и минерали, подпомагат работата на мозъка и нервната система. Количеството плодове, зеленчуци, здравословни мазнини и протеини трябва да е достатъчно за поддържане на енергийния баланс.

Достатъчният сън и редовните почивки от работа помагат за възстановяване на физическата и емоционална енергия. Поддържането на график за сън и почивка укрепва нервната система и предотвратява неврастенията.

Практикуването на интересно хоби или намирането на нови начини на релаксация и отмора отпуска и повишава нивото на удовлетворение от живота.