Когато говорим за стрес, обикновено имаме предвид нещо предизвикателно и неудобно
Но, не всеки стрес е нещо лошо. Има фини, но важни разлики между дистрес и стрес. В най-основния си смисъл стресът е просто реакция на ситуация, която изисква реакция. През 60-те години на миналия век унгарският ендокринолог Ханс Селие дефинира стреса като „неспецифични реакции на тялото към всяко търсене на промяна“.
Това, което прави стреса добър или лош, е начинът, по който го възприемаме. Затова, ако мислим за него като полезен и мотивиращ срещу негативен и инвалидизиращ, можем да променим начина, по който той ни влияе. Следователно начинът, по който възприемаме стреса – независимо дали е положителен или отрицателен – може да има силно въздействие върху живота ни.
Дистрес срещу стрес
С течение на времето натрупването на ежедневни реакции на стрес в тялото и ума може да подкопае чувството ни за благополучие. Може да доведе и до лошо настроение и чувство, че сме на ръба през цялото време. Тогава стресът се превръща в дистрес. В допълнение, появява се и тревожност. Тревожността е чувство на страх от потенциално стресиращо събитие в бъдеще. Тя още повече допринася за дистреса.
При сравняване на дистрес срещу стрес, симптомите и последствията от дистрес най-общо може да включват следното:
- Създава дискомфорт и напрежение;
- Продължава по-дълго от първоначалната реакция на стрес;
- Изправя ни пред предизвикателства, с които нямаме уменията да се справим;
- Може да доведе до тревожни разстройства, ако не се обърне внимание;
- Може да допринесе за различни физически проблеми при различните хора.
Обикновено изпитваме облекчение от страданието, когато стресиращото събитие или ситуация приключи. Умът и тялото обаче могат да свикнат със състоянието на дистрес. В резултат на това нашите мозъци и модели на поведение са обусловени да преминат в това състояние по-лесно.
Дистрес срещу стрес плюс безпокойство
Стресът е неизбежен. И известно количество страдание също е нормално. Въпреки това, когато продължителният дистрес прогресира в тревожност, тогава са необходими оценка от специалист и лечение. Ето някои признаци на тревожно разстройство:
- Представянето в училище, университета или на работа страда;
- Загуба на интерес към дейности, които преди са били интересни и обичани;
- Отдръпване от социални взаимодействия и приятелства;
- Умора и проблеми със съня;
- Загуба на апетит или преяждане;
- Самолечение с алкохол или наркотици.
Стресът има своя собствена скала на силата
И няма значение какво го е причинило – радост или скръб. Сватба или развод, уволнение или повишение – всичко има своя собствена „цена“, която е различна за всеки.
В ежедневието използваме думата „стрес” като синоним на силно вълнение и безпокойство. Но от медицинска гледна точка това понятие е много по-широко. Стресът е един от механизмите за адаптация на тялото към влиянието на околната среда, реакция на всякакви дразнещи фактори: проблеми на работа, изпити, глад, липса на сън, дори колебания в атмосферното налягане.
В отговор на едно или друго дразнене в тялото започва обща мобилизация: мозъкът изпраща алармен сигнал, в кръвта се освобождават хормоните на стреса: адреналин, норепинефрин и кортизол.
От неврологична гледна точка има две основни реакции на стрес – лекарите условно ги наричат “атака“ и „бягство“
В първия случай, попадайки в неудобна ситуация, човек започва да действа активно и да се мобилизира. Историята познава много примери за креативни хора, създали страхотни произведения под напрежение. „Реквиемът“ на Моцарт, симфониите на Брамс, сонатите на Бетовен са ярък пример за това. Спортистите също изпитват стрес по време на състезания и на мнозина именно това им помага да побеждават.
Втората реакция, напротив, включва избягване на проблема
Веднъж попаднал в трудна ситуация, човек иска да се отърве от нея. Той трябва да премине към нещо друго и тогава решението ще дойде при него. Такава реакция, като „атака“, е нормална и от физиологична, и от медицинска гледна точка.
Хормоните на стреса (предимно адреналин) имат стимулиращ ефект върху имунната система. Те активират сърцето и правят дишането дълбоко
И в този смисъл стресът е отличен симулатор, който ни позволява да поддържаме тялото във форма.
Съществува обаче и негативна форма на стрес – дистрес
Той се случва, когато ресурсите на тялото не са достатъчни, за да реагират адекватно на външно дразнене. Дистресът обикновено се счита за хроничен, продължителен престой в състояние на стрес, когато човек е значително преуморен или постоянно изпитва негативни емоции: безпокойство, вълнение, унижение и др. Във всеки случай, дистресът води до изтощение на тялото и е вреден за здравето.
Други признаци на дистрес са:
- Неспособност на човека да се концентрира върху нещо;
- Разсеяност, забравяне;
- Повишена възбудимост и раздразнителност;
- Нарушения на речта (заекване, объркване на думи, често повтаряне на едно и също нещо);
- Промяна във възприятието за време (то минава или твърде бързо, или твърде бавно);
- Мускулно напрежение (челюстите и юмруците се свиват спонтанно, напрежението се „циментира“ във врата);
- Периодична болка в главата, шията, раменния пояс и в стомаха, гадене и киселини.
Препоръки
Никой от нас не може напълно да се предпази от стреса – все пак той е естествена част от живота ни. Но е напълно възможно да се намали рискът стресът да се превърне в дистрес. За да намалите риска:
Научете се да управлявате емоциите
Променете отношението си към проблемите. В крайна сметка всяко събитие може да се разглежда както от отрицателната, така и от положителната страна.
Не поемайте повече, отколкото можете да понесете
Да работите по най-добрия начин и да се чувствате удовлетворени от това, което сте направили, е по-добре, отколкото да си поставяте непостижими цели и след това да бъдете разочаровани.
Не се изолирайте заради проблемите си. Самотата не е най-добрият помощник в справянето със стреса. Обсъдете трудностите, които имате с приятели и любими хора.
Усмихвайте се по-често
Експертите отдавна са забелязали: дори ако човек е в лошо настроение, работата на лицевите мускули „включва“ генетично присъщия механизъм за обратна връзка и подобрява настроението.
Движете се повече
Физическите упражнения изгарят излишния адреналин, отделен в кръвта по време на стрес. Най-полезните спортове в борбата със стреса са тези, които развиват издръжливостта: бягане, плуване, тенис, аеробика.
Научете се да се отпускате
Какво ще бъде – медитация, масаж или разходка на чист въздух, решавате вие.
Хранете се вкусно, но разумно
Шампиони в борбата с нервното напрежение са праскови, грозде, круши, киви, грейпфрут и други цитрусови плодове, червени чушки, банани, кориандър, босилек, целина.
Следвайте график за работа и почивка
Ако тялото „знае“ в колко часа си ляга, събужда се и яде, тогава нервната система работи по-стабилно и за нея е по-лесно да неутрализира ефектите от стреса. В същото време трябва да спите поне шест часа на денонощие. В противен случай е невъзможно да се осигури пълноценна почивка на нервната система и тя ще реагира дори на малък стрес като на трагедия от световен мащаб. В този случай е желателно сънят ви да е продължителен и да си лягате преди полунощ.
Осигурете магнезий на тялото
Необходимо е тялото да произвежда вещества, които да улеснят адаптирането му към стреса. Има много магнезий в зърнените култури като елда и просо, бобови растения, лешници и диня. В особено труден период можете да го приемате допълнително под формата на хранителни добавки. Витамините от група В също са полезни, особено В6.
Ако тези методи не успеят да се справят със стреса и неговото отрицателно въздействие върху здравето, на помощ ще ви дойдат хранителни добавки, които повишават устойчивостта на човека към факторите на околната среда.
Отидете на лекар!
Трябва да се консултирате с лекар, ако:
- На фона на нервно напрежение изпитвате силна болка в сърцето или остра болка в корема;
- Ако поради стрес изпитвате безсъние или главоболие, особено ако продължават няколко дни подред.
Стресът като тест за характера и 7 стъпки да контролирате живота си
Стресът обикновено се появява в най-неподходящия момент и проваля всичките ни планове. Понякога стресът води дори до нервни кризи…
Но когато нещата не са толкова зле, че да е необходима медицинска намеса, можете да се справите със стреса и психологически. Нека подложим на тест на характера и да се отървем от навика да сме нервни в 7 стъпки.
Стъпка 1: По-малко контрол
Много хора възприемат постоянния самоконтрол като вид тест за сила на волята и издръжливост на характера, но това е грешно. В крайна сметка стресът се появява точно когато изискванията към нас надхвърлят способността ни да ги контролираме. Съответно, колкото повече отговорност, толкова повече стрес. Ако не можете да се освободите от работата си, делегирайте поне част от семейните си задължения на близки. Не е необходимо да носите отговорност както за плана на проекта, така и за закупуването на продукти едновременно.
Стъпка 2: Проблемите са временни
Изненадващо е колко трудно е да се приеме временното естество на проблемите за даденост.
В този случай можете да си кажете следното: „Този проблем засяга конкретна ситуация, а не целия ми живот. Мога да го разреша.“ Положете малко усилия и ще стане много по-лесно.
Стъпка 3: Борете се само за това, което наистина има значение
Въпреки факта, че сте истински боец и постоянните проблеми са само тест за характера, не трябва да хвърляте цялата си сила във всяка неприятност, която идва насреща ви. Отървете се от ненужното, дистанцирайте се от това, което не ви засяга. Не се опитвайте да се грижите и да решавате проблемите на всички около вас: това е изтощително.
Стъпка 4: Разтоварване
Постоянният стрес трябва да бъде придружен от правилно разтоварване на всички системи на тялото. Затова си струва да практикувате спокойни спортове: йога, пилатес, ходене на басейн. Уроците по танци, рисуване и музика също помагат. И ако започнете да се оправдавате, че нямате време за това, върнете се една стъпка назад, разтоварете се и вижте колко свободни часа ви остават.
Стъпка 5: Научете се да казвате „Не!“
Бъдете откровени и кажете директно на събеседника си какво мислите за неговите искания. Не бъдете груби, по-добре е да говорите за чувствата си, например, кажете им, че си подлагате „ тест за характер “ и се научавате как да живеете правилно. Обещайте да направите каквото можете и вижте как всичко това работи във ваша полза.
Стъпка 6: Не се разсейвайте
Винаги ще има нещо, което да ви разсейва, трябва да се справите с това. Но можете да бъдете по-продуктивни, ако ясно определите кой проблем си заслужава вниманието. Например, помолете колегите си да не ви канят на кафе, когато имате трудна задача. Ако е позволено може да носите слушалки. Така ще има по-малко хора, които искат да влязат в личното ви пространство.
Стъпка 7: Оценявайте съня си
Много от тези, които са изложени на стрес, имат много нервен и неспокоен сън. Няколко прости правила тук няма да навредят: яжте последното си хранене максимум няколко часа преди лягане, изключете електрическите уреди час преди това и вземете горещ, релаксиращ душ половин час преди да се озовете в леглото.
И ако успеете да се справите с всички точки, смятайте, че сте преминали теста за подобряване на вашите способности и сте придобили специално качество, наречено „устойчивост на стрес“, което значително ще ви помогне във всякакви житейски ситуации.
Източник: www.newportacademy.com
